Именно това прави този свят толкова специален, когато откриете малкото хора, с които имате истинско приятелство, любов или връзка...

Пуснете хората, които не са готови да ви обичат!

 

Това е най-трудното нещо, което ще трябва да направите в живота си, а също така ще бъде и най-важното: спрете да давате любовта си на онези, които не са готови да ви обичат.

 

Спрете да провеждате трудни разговори с хора, които не искат да се променят.

 

Спрете да се появявате за хора, които са безразлични към вашето присъствие.

Спрете да обичате хората, които не са готови да ви обичат.

 

Знам, че вашият инстинкт е да направите всичко, за да спечелите добрите грации на всички около вас, но това е и импулсът, който ще ви лиши от вашето време, енергия и психическо, физическо и духовно здраве...

 

Ако сте изключени, едва доловимо обидени, забравени или лесно игнорирани от хората, на които предлагате времето си, вие не правите услуга, като продължавате да им предлагате своята енергия и живот.

 

Истината е, че не сте всички... И че не всеки е за Вас...

 

Именно това прави този свят толкова специален, когато откриете малкото хора, с които имате истинско приятелство, любов или връзка...

 

Ще разберете колко е ценно...

Защото сте преживели това, което не е...

Караш ме да... и това е достатъчно

Караш ме да... и това е достатъчно

 
Живеем тази физическа наслада, която хората наричат любов, и ние даже така й викаме, ама само за пред хората

Караш ме да... и това е достатъчно
Ръцете ти са единственото нещо, което не мога да спра да си представям. На рипийт са ми, на стерео са ми. Правят ми музика 24/7. Мокра и топла, музика на стари банди, на блусари в Алабама, на циганки по полето, на рапъри в криза. Ръцете ти са единственото нещо, което бих си взела за спомен, преди да си тръгна, облечена. Харесвам неравностите и раните, драскотините, целувките от онези глупости, които си правил и са ти оставяли белези. Ръцете ти ме карат да се разтичам като сладолед по бузата, като ледче в устата, като екс на езика. И тялото ти искам. Вземи и погледа и нищо повече не трябва.

Ние живеем тази физическа наслада, която хората наричат любов, и ние даже така й викаме, ама само за пред хората.
И аз, и ти знаем, че не се обичаме, че ни е смешно дори да го изричаме. Ние имаме нужда единствено да се чувстваме, дълбоко и наистина. Голи в банята, на масата в хола, в кухнята и следобед на балкона. Нямаме угризения, че просто се чукаме, че единственото нещо, което искаме, е да свалим тези ужасни дрехи и всеки път преди да отключиш вратата, аз знам, че влизането е единственото нещо, което ни събира на прага на тази ужасна квартира. На входа на някоя съблекалня в мола, на вилата на вашите, докато поливаме цветята на съседката с бялата котка, в парка, в колата, на Луната.

Не съм сигурна, че помня името ти, а ти моето? Знам обаче перфектно как се разкопчава коланът ти, колко е сладък езикът ти с вкус на къпини и сладко от малини, знам и как ухае парфюмът ти. Знам и онази бялата тениска, с която се разхождам гола до банята, знам и цветовете на всичките ти калъфки, имената на повечето ти възглавници и че лампата над бюрото не работи. Знам, че пием кафето си на метър разстояние, за да изпушим поне по една цигара като хората, без да те искам, без да ме искаш. Поне за малко да подишаме, да си починем, преди да си вземеш седмица отпуск, защото кризираш без краката ми, без извивката на гърба ми, без твоите места по мен.

Защото не можеш да си представиш да ходиш и обядваш с колеги, да се движиш и да работиш, когато аз съм гола в някой краен квартал, разкрачила се над таблата на леглото, слушайки вехти банди и чакайки да отключиш вратата.
А хората отчаяно искат да му сложим име. Да му сложат име. Искат да си обяснят, че сигурно ти си богат, а аз имам нужда от средства, че сигурно аз съм те вързала с нещо, че най-вероятно сме се влюбили като малки деца. Че е логично да чакаме бебета, да строим къща, да се наричаме „мило“, да ми купуваш мечета и близалки, сърца и рокли. Защото трябва да е ясно! Какви са тези двойки без определение, без етикет, без конкретика? Единственото конкретно този следобед беше ТИ целият в мен и по-конкретно, дълбоко любовно обяснение не знам да съм чувала. Но на бабката от партера не й стана ясно дали ме обичаш? Да крещим, докато ме събличаш, за да разбере тя и всички, че не е нужно.

Наистина не е необходимо да се лее обич под краката ни, когато цялата вселена е в леглото ни.
И закуската е сладка и грам не ми пука дали си ми я купил, дали колата ти е сива, дали майка ти се казва Ива. И не ме интересува, че се правим на възпитани, докато ми отваряш вратата, за да може хората да си помислят, че си ме ухажвал дълго, че си изкупил цветята от жените на Попа, че си ме водил на вечеря и после си ми говорил. Няма да е уместно да споделим, че веднага легнах в леглото ти, че не бяха нужни месеци, за да шепна в ухото ти. И колко е възпитано, че ми пускаш ръка под масата, докато разказваш на приятелите ти, че работя приятна работа и си измисляш коя зодия съм. Докато си заминаваме, докато пак си представяме, че ще легнем в онази сладост, в този капан, в това небе от звезди, които пъшкат „ах“, които шепнат „ох“ и „пак“. И докато гасим светлините и ти духаш свещите, докато си говорим как пак сме забравили да платим тока, докато ме събличаш, докато те събличам си мисля кои сме, за да кажем, че физическата любов не е наистина. Че „обичам те“ върви с „обърни се“, а аз се обръщам и те моля да се извиниш. Понякога думите могат да бъдат по-мръсни от телата. А аз нямам нужда от оправдания, за да кажа „искам те“ и това да е достатъчно за всичко.

- благодарение на Анна-Мария Николаева

Без Думи

Отвори сетивата си ...

Неангажиращо

Много хубаво сме свикнали
да не казваме ОБИЧАМ ТЕ,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.

Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
ИСКАМ ТЕ-необещаващо
ИСКАМ ТЕ-неангажиращо
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.

Важни принципи на взаимоотношенията

• Принцип на огледалото. Преди да съдите другите, трябва да се вгледате в себе си.
• Принцип на болката. Обиденият човек сам обижда другите.
• Принцип на висшия път. Преминаваме на по-високо ниво, когато се отнасяме по-добре към другите, отколкото те към нас.
• Принцип на бумеранга. Когато помагаме на другите, помагаме на самите себе си.
• Принцип на чука. Никога не използвайте чук, за да убиете комара на челото на събеседника.
• Принцип на обмена. Вместо да поставяте другите на място, трябва първо да се поставите на тяхното място.
• Принцип на обучението. Всеки човек, който срещаме, е потенциален наш учител в нещо.
• Принцип на харизмата. Хората проявяват интерес към човека, който се интересува от тях.
• Принципът на 10-те бала. Вярата в добрите качества на хората обикновено ги кара да проявяват най-доброто от себе си.

12 принципа за здрава любов

1. Когато двама влизат в любовни отношения, животът на всеки от тях трябва да се подобри. Ако се влоши или взаимно се дърпат надолу, то в един момент някой ще се вразуми и ще пожелае да си тръгне. 

2. Любовта не се купува. Ако правите това, не разчитайте разходите ви да се възвърнат щедро. 

3. Избягвайте ревността. Провокирайки я,  играете си с огъня и някой задължително ще се изгори. Хората и без това са склонни да ревнуват, тъй като не им достига увереност в себе си, затова не трябва съзнателно да предизвиквате това чувство. 

4. При здравите любовни отношения двамата партньори зависят един от друг в еднаква степен. 

5. Истински обичащият не иска от партньора си доказателства за чувствата си, а сам доказва любовта си. 

6. Пазете се от желанието да променяте партньора си. Ако го превръщате в друг човек, помнете, че е възможно вече новият човек да не иска да остане с вас.

Любовта е егоизъм ?!

Прочетох някъде, че любовта била споделен егоизъм. Вероятно е така - двама души с обща страст един към друг и необходимост да съпреживяват всичко.

Да допуснеш някого в своя свят и да споделиш най-тайните си мисли, странности и дефекти – това е голямо предизвикателство. Любовта е безпощадно жадна за нежност, страст и самозабрава. Любовта е егоизъм да обичаш някого въпреки забраните и логиката. Да забравиш себе си и правилата на другите. Да се бориш, да искаш да се доближиш безкрайно близко. Това е смелостта да се довериш, да повериш сърцето си на друг. Това е рискът да действаш, въпреки опасността да те наранят, а не да чакаш да ти предложат безопасен изход.

 Любовта е разрушителна и опасна, и болезнена, и често безсмислена. Но любовта е опияняващо нежна и сладка като синя нощ. Завладяваща и чувствена като пролетно очакване. Беззащитна и ранима като полъх на цветя. И си отива, когато не я пазиш и желаеш повече от разумното желание да постъпваш правилно и да бъдеш защитен. И се разсипва на хиляди парченца, когато я обидиш с безразличие. Никой не е защитен от любовта, а тя e само една илюзия.

Другата част

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам, какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш, да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх, да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

Здравей

Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова

само ти

Копнея да те целувам
и нежно прегръщам,
понякога се сбогувам,
но после се завръщам.

Страстно те желая
макар да отричам.
За теб аз мечтая
и само теб обичам.

Вземи - разтърси ме
хвърли ме, плесни ме.

Любов ти ми вкарай
на пълни обороти,
а после гушни ме
като малко, сладко коте.



Г.Тодорова

Честита пролет

Честита пролет наши приятели и читатели на блога...
Нека усмивки да озаряват лицата ви,
обич и топлина да изпълват сърцата ви,
и най-вече любов да има в душата ви...

























Пролетта е сезон , през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва...
Птичките започнаха да чуруликат, да носят вестта за щастието и настъпващата пролет.
Растенията се пробуждат от зимен сън.
Душата на човека се отваря за нов живот. Природата се завръща към активен живот,
цветовете на дърветата съвсем скоро ще разцъфнат,
полянките вече са изпъстрени с кокичета и минзухари,
а във въздуха се носи уханието на свежест и топлина.
След продължителната и студена зима,
пролетта вече влезе през вратата. Нека този сезон ви подари много положителни емоции Приятни мигове и слънчево настроение.
И всеки от вас, всеки ден да намира поне по още една нова причина да обича.

Писмо за Теб

Родихме се, за да открием света, себе си и другия. Открихме още любов и омраза, романтика и препирни, истина и фалш, искреност и прикриване. Преминахме през изпитания… Прекосихме заедно немалко разтояние през бурния океан на живота. Нека докажем, че любовта е по-силна... По-мъдра... Че е като виното - с годините нарастват дълбочината, аромата, качествата и стойността и. Да бъдем завинаги млади, завинаги влюбени! Обичам те както първия път когато те срещнах, когато ме изгори огънят на твоите очи!… И твоето сияние ме озари... Да понякога не мога да понасям бодлите ти :))) Hо въпреки това ти си оставаш моето малко, сладко, любимо, специално,бодливо, неустоимо, желано и най-вече обичано цвете.



Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

Резонанс

Аз и Ти- Ние

Във Теб и в Мен- в Нас

Аз във Теб –

и Ти в Мен – Едно

Докосвам Теб

И ти докосваш Мен – Разливане

Познавам Те,

Позна Ме – Познато

Желая Те,

Желаеш Ме – За Живот

Дарявам Те,

Даряваш Ме – Отворени

Аз Изгубвам се- в Теб,

Ти изгуби се - в Мен – Изгубени

Гледам през Теб- и виждам се пак,

Гледаш през Мен- Себе си – Преоткрити

Ние Сме Заедно-

Аз и Ти е станало Нищо – Обединени

Ние Сме Всичко- От Нищото

Довери ми се- ето Ме...

Доверявам ти се – в Съюз

Имам Те,

Имаш Ме – Изпълване

Прегръщам Те,

Прегърни Ме – Обич

Пулсираш в Мен,

Пулсирам в Теб – Резонанс

Любовта е Резонанс

Ние - Отношение

Уморих се

Уморих се да прося внимание,

от близък да бъда обичан... между другото,

Уморих се от празните приказки , пустите погледи...

От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,

Накъдето се взира душата ми – пак пустота.

Уморих се да пълня мечтите на другите,

И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,

А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,

А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....

Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...

Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...

Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...

Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...

Душата ни- себе си във другите...

Затова – не ме обичайте,

когато сте сте чужди с душите Си.

Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,

Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си

- моята точка в сърцето ми...,

Откъдето безкрайно и винаги

Бликала е Онази извечната,

Онази - далечната,

неописуемо безкрайната,

Животворящата ...

и във мене посятата, Пълноводната

- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,

И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,

Удавен съм в собствения си извор...

Аз съм самия извор, а пълнводието

ме е направило Жив...

Затова с любов ще ви удавя...

Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун

Нещо от Руми

Мевляна Джалялеттин Руми

Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
...и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.




Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

Цветовете на пролетта

Цветовете на пролетта

 

След несгодите в любовта , ти се появи

като балсам за моята душа.

Със прегръдка изчисти фалша и лъжата

 и ме изпълни с любовта и свободата.

Запали в мен светилника на чудесата

 с които вдъхнови във мен душата.

Сърцето ми разцъфна със забравените цветове

 на пролетта и засия със светлините

 на радостта с която обърнахме се

 към вселенските сърца заедно

да творим истина и красота.

Приказна гора

Приказна гора

 

Там далече от града вървя из вълшебната гора.

Където пъстрите листа като пеперуди

 пърхат озарени нежно от луната,

но някак пусто е в душата.

Дори и там всред тази красота ,

сред приказните феи които разлистват есента,

сърцето ми за теб копнее,

душата ми в прегръдка иска с тебе да се слее.

Дори сред тази чудна песен която носи се

от вятъра в листата и мили птици и щурчици.

Душата ми чрез тебе стиховете ти пее,

сърцето ми чрез тебе диша и танцува.

Духът изпълни те със тази лунна светлина

с която със страст изпълваш ме до заранта.

А на сутринта озаряваш с любовта

 в мен духа за изява на нашата душа.

Опиянение

Опиянение

О, таз любов сърцата ни изгаря,

ден и нощ разпалва ни душата.

Опиянение и страст изпълващи в екстаз.

Като вечен огън изпепелява ни телата.

Лек има да се слеем,

път към рая ще намерим,

 в свобода , любов ще живеем.

ДАР

                        

ДАР

 

Благословение изля се върху нас ,

 за наша радост срещнахме се и изпитахме

щастието да видим сродната душа.

И макар далеч един от друг и всеки в своя свят,

 душите ни се сляха като слънце със луна и

изпитахме екстаза на истинската пълнота.

О, Небесни сили , благодарим , благодарим

за този дар,тьй изпъстрихте духа с чувствата на

 пролетта да се носим на крилете на радостта.

В дълбочина на нашите сърца изгря

слънцето за вечни времена, което приюти ни

 в прегръдката на любовта.