Приказна гора
Там далече от града вървя из вълшебната гора.
Където пъстрите листа като пеперуди
пърхат озарени нежно от луната,
но някак пусто е в душата.
Дори и там всред тази красота ,
сред приказните феи които разлистват есента,
сърцето ми за теб копнее,
душата ми в прегръдка иска с тебе да се слее.
Дори сред тази чудна песен която носи се
от вятъра в листата и мили птици и щурчици.
Душата ми чрез тебе стиховете ти пее,
сърцето ми чрез тебе диша и танцува.
Духът изпълни те със тази лунна светлина
с която със страст изпълваш ме до заранта.
А на сутринта озаряваш с любовта
в мен духа за изява на нашата душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар