Едно сърце,една душа разляти в Духа

Едно сърце,една душа разляти в Духа

И всяка вечер се моля на звездите, да те върнат те при мен,

а те с искри ми пращат сънища вълшебни,

поне в съня си чуден да съм с теб.

Деня за мен и теб изтрих,в нощта живеех с теб във стих.

Съня ни чуден стана истина в реалността,ноща преобразихме в светъл ден, изявихме любовта дори и в безкрайността.

Бъди ми слънце когато в студените нощи съм сама.

Бъди ми облак когато жаждата в мене призовава в теб дъжда.

Бъди ми нежен полъх с които галиш моята душа,като вихрушка ме откъсни от суетата на света.

Бъди в мене както аз съм в тебе, нека днес духа си слеем

да бъдем заедно в живота дори и след смъртта.

Тьй както Бог днес ни призова ,

да бъдем като едно сърце,една душа.

Телата ни в едно да слеем на веки във вечността.

Душите ни се сляха в една, като звездно-слънчева дъга,

изгряла с цялата си пълнота, светеща в безкрайността.

Сърцата ни забиха в ритъма на песента с която вселената

ни призова да носим радост на света.

Тьй с щастие изпълни ни духа, да дарим

истината , свободата с която сме откърмени от

силите на светлината.

Нов ред поставихме в света на правдата и добродетелта.

Любовта разляхме си  от все сърсе и все душа , неспирно искряща  светлина oгряваща замисъла на света.