Показват се публикациите с етикет сърце. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сърце. Показване на всички публикации

3.03.2011 г.

Уморих се


Уморих се да прося внимание,
от близък да бъда обичан... между другото,
Уморих се от празните приказки , пустите погледи...
От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,
Накъдето се взира душата ми – пак пустота.
Уморих се да пълня мечтите на другите,
И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,
А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,
А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....
Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...
Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...
Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...
Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...
Душата ни- себе си във другите...
Затова – не ме обичайте,
когато сте сте чужди с душите Си.
Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,
Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си
- моята точка в сърцето ми...,
Откъдето безкрайно и винаги
Бликала е Онази извечната,
Онази - далечната,
неописуемо безкрайната,
Животворящата ...
и във мене посятата, Пълноводната
- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,
И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,
Удавен съм в собствения си извор...
Аз съм самия извор, а пълнводието
ме е направило Жив...
Затова с любов ще ви удавя...
Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун

15.10.2010 г.

Едно сърце,една душа разляти в Духа

Едно сърце,една душа разляти в Духа

И всяка вечер се моля на звездите, да те върнат те при мен,
а те с искри ми пращат сънища вълшебни,
поне в съня си чуден да съм с теб.
Деня за мен и теб изтрих,в нощта живеех с теб във стих.
Съня ни чуден стана истина в реалността,ноща преобразихме в светъл ден, изявихме любовта дори и в безкрайността.
Бъди ми слънце когато в студените нощи съм сама.
Бъди ми облак когато жаждата в мене призовава в теб дъжда.
Бъди ми нежен полъх с които галиш моята душа,като вихрушка ме откъсни от суетата на света.
Бъди в мене както аз съм в тебе, нека днес духа си слеем
да бъдем заедно в живота дори и след смъртта.
Тьй както Бог днес ни призова ,
да бъдем като едно сърце,една душа.
Телата ни в едно да слеем на веки във вечността.
Душите ни се сляха в една, като звездно-слънчева дъга,
изгряла с цялата си пълнота, светеща в безкрайността.
Сърцата ни забиха в ритъма на песента с която вселената
ни призова да носим радост на света.
Тьй с щастие изпълни ни духа, да дарим
истината , свободата с която сме откърмени от
силите на светлината.
Нов ред поставихме в света на правдата и добродетелта.
Любовта разляхме си  от все сърсе и все душа , неспирно искряща  светлина oгряваща замисъла на света.

8.07.2010 г.

“РАЗУМНИ MИСЛИ”

               

                           Петър Дънов
                            (1864-1944)

                      

  При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни.
От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от разумни и възвишени Същества, които са готови да ми помогнат.“

…………………………………………………………….
Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал...
…………………………………………………………….
Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
…………………………………………………………….
Достатъчно е да погледнете през очите на любовта,за да видите красотата навсякъде.
…………………………………………………………….
Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще го обичаш и лошите му качества.
…………………………………………………………….
Ако искаш да обичаш не трябва да се страхуваш,ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
…………………………………………………………….
Който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло-друг е неговият господар.
…………………………………………………………….
Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното извинение нищо не допринася.
…………………………………………………………….
Доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
…………………………………………………………….
Който може да слезе най-долу то може да се качи и най-горе.
…………………………………………………………….
Бъдете силни за доброто, слаби за злото.
…………………………………………………………….
Злото е непроявена любов.
…………………………………………………………….
Ако крадеш ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.
…………………………………………………………….
Когато си доволен от малкото ще дойде и голямото.
…………………………………………………………….
Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.
…………………………………………………………….
Природата обича само онзи, който има високи идеи.
…………………………………………………………….
Знанието се превръща в сила когато се прилага.
…………………………………………………………….
Не всякога приятното е добро.
…………………………………………………………….
Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче който го разбира, той гледа на него като огъня може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да причини пакости и добрини.
…………………………………………………………….
Направи добро и го забрави и то ще се върне при тебе с плод.
…………………………………………………………….
Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш.
…………………………………………………………….
Злото се явява във формата на същество което обича.
…………………………………………………………….
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не кори лошото.
…………………………………………………………….
Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
…………………………………………………………….



1.04.2010 г.

Думите са магия

думите са мрежи- не се лови,

думите са лъжовни- не се мами,

думите са оръжие- ще го използваш ли,

думите са мисли- не ги кори,

думите са звук- песен сътвори,

думите са илюзия- защо са ти,

думите са любов- със сърце ги усети,

думите са хубави- когато са неизречени,

думите са неизречени- когато са усетени.


-веселчун-

Само думи

Искам те пак при себе си
мълчалив странник
тъкач на илюзии.

Липсвам ти,
а никога не си ме имал.

Липсваш ми,
а никога не съм те търсила.

Ти разпръсна рози пред мен.
Примитивно.
Старомодно до съвършенство.

“Как обичам да нищя думите с теб...”
“Как обичам да те слушам.”
“Как искам да зная до къде ще стигнеш.”

Килим от рози пред мен?!
Не-
само твоите думи.

Липсваш ми

Oбичам да те слушам-
храна за егото ми
дразнител на сънищата ми
гузна съвест...
Нищо!

Ех, това нищо...
Думи.
Само толкова.?????????

19.02.2010 г.

Историята на една любов!

Среща,
поглед-
нежен трепет в сърцето.
Раздяла,
спомен-
тъжен взор към небето.
Надежда,
копнеж-
сън недостижим.
Полунощ,
жена-
"-това ли е моя любим?"
Светлина,
топлина-
буен огън в очите.
Привлича,
магнит-
буди страст във жените.
Свободен?
Обвързан?
Загадка за нея...
Красив,
магнетичен-
как с него да се слее...
Закачка
в писмо,
невинна лъжа .
Приятелство
мнимо.
Сродна душа?
Виртуалност,
възбуда-
Безсънни нощи...
Жената
от него-
искаше още и още.
Импулс,
безрасъдство-
тя тръгна тогава.
Колебание,
страх...-
каквото има да става!
Сърце
присвито-
тяло тепери.
Не беше
лесно-
тоз любим да намери.
Врата
се отваря-
тогава го зърна.
За момент
да припадне,
а той я прегърна...
Мигове
безценни -
споделиха с взаимност.
Любов
си раздаваха-
с детска невинност.
Щастие,
обич-
сбъднати мечти...
Докосване,
милувки -
а времето лети!
Желание,
страст-
вплетено тяло...
Последващ
екстаз-
сякаш времето бе спряло...

17.02.2010 г.

Това е любов


Да мисля за теб ден и нощ! Всяка минута!
Да настръхвам само като те погледна!
Да чувствам физическа болка, когато си далеч от мен!
Това е любов!
Да ме любиш нежно и ненаситно!
Да пия вечер чаша вино с теб!
Да разговаряме дълго!
Това е любов!
Да чувствам душата си ведно с твоята!
Сърцето ми да бие в един ритъм с твоето! Да чувам мислите ти!
Това е любов!
Да сбъдвам мечтите ти!
Да довършваш изреченията ми!
Да гледаме в една посока!
Това е …

4.01.2010 г.

Благословенни неприятелите ми

Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите
ръце, отколкото приятелите. Приятелите
са ме връзвали за земята, неприятелите са ме
късали от земята и са рушали всичките ми
надежди на земята.


Те са ме направили чужденец в земните
царства и непотребен жител на земята. Както
гонен звяр намира по- сигурно убежище
от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите
ми, намерих най- сигурно убежище
под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито
неприятели не могат да погубят моята душа.
Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги прокилнам.


Те са изповядвали вместо мен греховете ми
пред света.


Те са ме бичували, когато съм се колебаел
дали да се бичувам сам.


Те са ме бичували, когато съм бягал от мъка.
Те са ме клели, когато съм се ласкаел.


Те са ме заплювали, когато съм се гордеел
със себе си.


Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.


Когато съм се правел на мъдър,
Те са ме наричали луд.

Когато съм се правел на силен,
Те са ми се смеели като на слабак.

Когато съм искал да водя хората,
те са ме блъскали най- отзад.


Когато съм искал да се обогатя,
те са ме удряли със желязна ръка през пръстите.


Когато съм мислел мирно да спя,
Те саме будили от сън.

Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен
живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.


Истина, неприятелите са ме откъснали от света
и са ми протегнали ръцете към твоя скут.


Благослови неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още
още повече ги огорчи против мене-


За да е безповратно бягството ми към Теб;

За да се скъсат като паяжина всичките ми
Надежди върху хората;

За да зацарува смирението докрай в моята душа;

За да стане сърцето ми гроб за двама зли
близнаци: гордостта и гнева;


За да събера всичките си съкровища на небето;

Ах, за да се освободя веднъж завинаги от
самоизмамата, що ме е заплела в страшната
мрежа на този измамен живот.


Неприятелите са ме научили д знам-
което малцина знаят- че човек няма други
неприятели в света освен себе си.


Само този мрази неприятелите, който не
знае, че неприятелите не са неприятели,

А сурови приятели.

Наистина тежко ми е да кажа кой ми
е направил повече добро и кой повече зло
в този свят: приятелите или неприятелите.


Затова благослови, Господи, и неприятелите,
и приятелите ми.


Робът проклина неприятелите, защото не
знае. А синът ги благославя, защото знае.


Защото синът знае, че неприятелите не могат
да се докоснат до живота му. Затова свободно
крачи сред тях и се моли Богу за тях.


Благослови неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.



“Езерни молитви”, Свети Николай Велимирович