Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам, какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш, да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх, да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

Уморих се

Уморих се да прося внимание,

от близък да бъда обичан... между другото,

Уморих се от празните приказки , пустите погледи...

От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,

Накъдето се взира душата ми – пак пустота.

Уморих се да пълня мечтите на другите,

И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,

А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,

А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....

Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...

Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...

Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...

Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...

Душата ни- себе си във другите...

Затова – не ме обичайте,

когато сте сте чужди с душите Си.

Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,

Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си

- моята точка в сърцето ми...,

Откъдето безкрайно и винаги

Бликала е Онази извечната,

Онази - далечната,

неописуемо безкрайната,

Животворящата ...

и във мене посятата, Пълноводната

- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,

И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,

Удавен съм в собствения си извор...

Аз съм самия извор, а пълнводието

ме е направило Жив...

Затова с любов ще ви удавя...

Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун