Докато престанем да бъдем непознати

Докато престанем да бъдем непознати
-текст от песен на Бон Джоуви

Може да е трудно да сме любовници,

но е по-трудно да сме приятели.

Свали маската, мила,

време е да ме допуснеш до себе си.

Може би, ти ще запалиш две свещи

а аз ще заключа вратата.

Говори ми, мила,

докато престанем да бъдем непознати.



Отпускаш глава на възглавницата ми,

аз сядам до теб на леглото.

Не мислиш ли, че е време да си кажем

неща, които не сме си казвали преди.

Не е ли прекалено късно

да се върнем, там, където бяхме преди.

Защо не ме погледнеш,

нека престанем да сме двама непознати.



Понякога, ти е трудно да ме обичаш.

Понякога и на мен ми е трудно да те обичам.

Трудно е да повярваш,

че тази любов ни дава сила.

Би било толкова лесно,

да живея твоя живот.

Стоя пред прага ти

просто ме прегърни,

докато престанем да бъдем непознати.




Трудно е да получиш прошка,

когато дори не молиш за нея.

Трудно е да кажеш ‘съжалявам',

когато не знаеш, къде си сгрешил.

Би било толкова по-лесно,

просто да си кажем истината.

Нека да го направим,

лъжите са излишни.



Кажи ми какво виждаш,

когато погледнеш в очите ми?

Нека отново съберем влюбените си сърца

и захвърлим счупените парчета на пода.

Обичай ме,

докато престанем да сме двама непознати.

Благословенни неприятелите ми

Благословенни неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите
ръце, отколкото приятелите. Приятелите
са ме връзвали за земята, неприятелите са ме
късали от земята и са рушали всичките ми
надежди на земята.

Те са ме направили чужденец в земните
царства и непотребен жител на земята. Както
гонен звяр намира по- сигурно убежище
от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите
ми, намерих най- сигурно убежище
под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито
неприятели не могат да погубят моята душа.
Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги прокилнам.

Те са изповядвали вместо мен греховете ми
пред света.

Те са ме бичували, когато съм се колебаел
дали да се бичувам сам.

Те са ме бичували, когато съм бягал от мъка.
Те са ме клели, когато съм се ласкаел.

Те са ме заплювали, когато съм се гордеел
със себе си.

Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Когато съм се правел на мъдър,

Те са ме наричали луд.

Когато съм се правел на силен,

Те са ми се смеели като на слабак.

Когато съм искал да водя хората,
те са ме блъскали най- отзад.

Когато съм искал да се обогатя,
те са ме удряли със желязна ръка през пръстите.

Когато съм мислел мирно да спя,

Те саме будили от сън.

Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен
живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.

Истина, неприятелите са ме откъснали от света
и са ми протегнали ръцете към твоя скут.

Благослови неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още
още повече ги огорчи против мене-

За да е безповратно бягството ми към Теб;

За да се скъсат като паяжина всичките ми

Надежди върху хората;

За да зацарува смирението докрай в моята душа;

За да стане сърцето ми гроб за двама зли
близнаци: гордостта и гнева;

За да събера всичките си съкровища на небето;

Ах, за да се освободя веднъж завинаги от
самоизмамата, що ме е заплела в страшната
мрежа на този измамен живот.

Неприятелите са ме научили д знам-
което малцина знаят- че човек няма други
неприятели в света освен себе си.

Само този мрази неприятелите, който не
знае, че неприятелите не са неприятели,

А сурови приятели.

Наистина тежко ми е да кажа кой ми
е направил повече добро и кой повече зло
в този свят: приятелите или неприятелите.

Затова благослови, Господи, и неприятелите,
и приятелите ми.

Робът проклина неприятелите, защото не
знае. А синът ги благославя, защото знае.

Защото синът знае, че неприятелите не могат
да се докоснат до живота му. Затова свободно
крачи сред тях и се моли Богу за тях.

Благослови неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

“Езерни молитви”, Свети Николай Велимирович