Искам те пак при себе си
мълчалив странник
тъкач на илюзии.
Липсвам ти,
а никога не си ме имал.
Липсваш ми,
а никога не съм те търсила.
Ти разпръсна рози пред мен.
Примитивно.
Старомодно до съвършенство.
“Как обичам да нищя думите с теб...”
“Как обичам да те слушам.”
“Как искам да зная до къде ще стигнеш.”
Килим от рози пред мен?!
Не-
само твоите думи.
Липсваш ми
Oбичам да те слушам-
храна за егото ми
дразнител на сънищата ми
гузна съвест...
Нищо!
Ех, това нищо...
Думи.
Само толкова.?????????
