Прочетох някъде, че любовта била споделен егоизъм. Вероятно е така - двама души с обща страст един към друг и необходимост да съпреживяват всичко.

Любовта е разрушителна и опасна, и болезнена, и често безсмислена.
Но любовта е опияняващо нежна и сладка като синя нощ.
Завладяваща и чувствена като пролетно очакване.
Беззащитна и ранима като полъх на цветя.
И си отива, когато не я пазиш и желаеш повече от разумното желание да постъпваш правилно и да бъдеш защитен. И се разсипва на хиляди парченца, когато я обидиш с безразличие.
Никой не е защитен от любовта, а тя e само една илюзия.