12 принципа за здрава любов

1. Когато двама влизат в любовни отношения, животът на всеки от тях трябва да се подобри. Ако се влоши или взаимно се дърпат надолу, то в един момент някой ще се вразуми и ще пожелае да си тръгне. 

2. Любовта не се купува. Ако правите това, не разчитайте разходите ви да се възвърнат щедро. 

3. Избягвайте ревността. Провокирайки я,  играете си с огъня и някой задължително ще се изгори. Хората и без това са склонни да ревнуват, тъй като не им достига увереност в себе си, затова не трябва съзнателно да предизвиквате това чувство. 

4. При здравите любовни отношения двамата партньори зависят един от друг в еднаква степен. 

5. Истински обичащият не иска от партньора си доказателства за чувствата си, а сам доказва любовта си. 

6. Пазете се от желанието да променяте партньора си. Ако го превръщате в друг човек, помнете, че е възможно вече новият човек да не иска да остане с вас.

6 Типа сродни души за една жена

Ние, жените, цял живот търсим Идеалния мъж, или сродната мъжка душа, но не можем да се отървем от илюзията да търсим в един и същи мъж всички най-прекрасни качества накуп.
Мъжете подхождат към връзките си доста по-прагматично. Не сте ли чували да споделят : "тази жена беше само за секс", или "това беше жената, с която oстанахме приятели за цял живот, но не си пасвахме сексуално", или пък : "тя се появи в живота ми, за да ми покаже, че не всичко е сметки и брак, но не ставаше за съпруга".
Ние, жените, обикновено смятаме, че щом срещнем нашата "душа-двойка", ще се познаем веднага и животът ни вече няма да бъде същият. Съвременната западна психология обаче твърди, че преди да дойде голямата среща в живота ни, ние преминаваме през шест връзки с шест сродни наши души. Но забележете - сродни за момента, в който се намираме, а не по принцип.

"Няма идеален мъж, има мъж за идеалния момент"

"Животът се променя толкова бързо, че мъжът, който може да се нарече "сродна душа" днес, утре може да изглежда "голяма грешка" - така казват психолозите. "Вината не е във вас, не е и в сляпата любов. Единици са хората, които намират всички качества, от които имат нужда, за да се чувстват хармонично с партньора си в ранна младост. Повечето от нас намират различни хора, които идеално пасват на емоционалните им нужди в различни етапи от живота. А когато този етап премине, не е нужно да се леят сълзи или да си създават комплекси, че нещо бъркат, че не им върви. По-добре е да се радват - дошло е времето за новата "сродна душа". Както се казва в книгите за духовно усъвършенстване - "когато ученикът е готов, учителят ще дойде". Същото е и с мъжете - когато си готова да научиш нещо ново за себе си, чрез взаимоотношенията, в живота ти винаги се появява перфектният мъж за тази цел.

Първата сродна душа ни "отваря очите" за любовта

Този човек се появява в живота ни между 14 и 22 години. Това е първият сериозен приятел. Този, който ни разкрива, че сме способни да изпитваме любов. Всъщност след години си даваме сметка, че сме обичали самата Любов, а не толкова него. Много често тази първа сериозна връзка свършва с брак. А не е препоръчително, защото ако не сте от онзи 0,01% намерили Единствения в ранна младост, е много вероятно този брак да свърши с развод.

...Топлина, обич, онова меко и ненатрапчиво мъжко присъствие в дома, заради което ти е изключително приятно да направиш салата в 11 вечерта след изтощителен ден. Онзи, с когото харесвате едни и същи книги, филми, музика, обичате едни и същи гости, кръчми, онзи, с когото парите ви стават общи и когато броите жълти стотинки за бира, и когато си купувате най-новия модел телевизор - онзи, с когото научаваш какво е да "живееш заедно с някого"...

"Сладкият идеализъм на тази първа любовна история е много труден за разбиране, когато всичко приключи - казва психотерапевтът Джулия Кол. - Тези първи връзки достигат много високи нива на интимност и хармония и когато приключат, партньорите са доста обезверени. Дълго след това могат да бъдат цинично настроени по отношение на любовта. Аз ги съветвам да гледат на връзката с тази първа сродна душа като на красива снимка. Тя отразява нещо истинско, но никога не можеш да възстановиш картинката, защото отдавна си се преместил от мястото, на което си позирал."

Втората сродна душа ни "отваря очите" за секса

Връзка тип "9 седмици и половина" или тип "Дива орхидея" - все едно, важното е, че сексът ви е отвъртял главата. Всички ви смятат за луда, а вие сте на километри далеч от трезвата оценка, защото само мисълта за него ви подмокря. Това е връзка, в която се обличате, за да бъдете събличани.
"Нищо чудно това да си остане "невероятната връзка на живота ви", ако освен сексуално си пасвате емоционално и интелектуално, но е чиста лудост, ако цялото й съдържание се изчерпва със страстта. Особено опасна е подобна връзка, когато имате различна емоционална опитност" - казват психолозите.
Психоложката Сюзън Джилиъм, автор на книгата "Любовен треньор", казва: "Страхотният секс може да промени химията в главата на жените и да им помогне да изградят най-вълнуващата и великолепна връзка в своя живот. Лошата страна на този химически процес е, че жените са способни да направят компромис с емоционалните си нужди в интерес на фантастичния оргазъм."

Tретата сродна душа ни "отваря очите" за приятелството

Голямо облекчение е да не лъжеш приятеля си, че цената на поредната блуза е с 20 лева по-малко. Този мъж, с когото за пръв път чувстваш дълбоко приятелство, а не само сексуално привличане е толкова слънчев, забавен и приятен, че можеш да го представиш веднага и на приятелите и на родителите си, всъщност, можеш да отидеш с него навсякъде и да бъдеш спокойна, че няма да те изложи. Все едно да имаш най-добър приятел-гей, но с приятната разлика, че имаш и с кого да спиш. Мъжът - противоотрова на стреса и на "токсичните" връзки.
Този тип мъж е по-полезен за здравето ти, отколкото за емоционалния ти живот. Въпреки че това е човекът, който ще ти възвърне самоуважението и ще поощри женствеността ти след някоя съсипваща връзка, е много вероятно да ти се прииска някоя по-силна страст, щом психическото ти здраве укрепне. Просто така е устроена жената.

Четвъртата сродна душа е с "вкус" на пътешествие

"Взех го буквално "на стоп" от пристанището в Созопол едно лято. Познавахме се слабо, знаех, че учи хората да опъват платната и да карат яхти. Помолих го да ме вземе на разходка по море до следващия пристан. Бях убедена, че където и да е този пристан, ще си взема от там обратно рейса до Созопол. Само че прекарах следващите 10 дни в обиколка на цялото ни Черноморие в абсолютно битнически вариант - хавлия, бански, т-шърт, дънки и дънково яке. Дума да няма, това са едни от най-романтичните дни в живота ми - с всичките му там изгреви, залези, морски бури, ветрове и джин с вкус на свобода, авантюра и пътуване буквално на там, където те отвее вятъра. В София обаче той се оказа твърде различен от мен."
"Колкото и да са романтични, това са случайни връзки - казва психоложката Джулия Кол. - Великолепно е да минеш през такава авантюра, защото не с всеки можеш да пътешестваш, но проблемът е, че когато смениш пейзажа с домашния, се сменят и отношенията във връзката - и най-често не продължават дълго."

Петата сродна душа ти разкрива силата на духовната близост

"Ако знаете какво дърво бях в Университета ... Курсовите ми работи бяха за шестица, но на изпит започваше да ме тресе - едно изречение не можех да кажа. В пети курс се залюбих с мой преподавател. Мисля, че "проговорих" пред него, защото много повече се притеснявах да не ме мисли за тъпа. Винаги имаше за какво да си говорим - заспивали сме на разсъмване, без да се усетим как в приказки са минали часове. Това е мъжът, който ме създаде, никога нямаше да се осмеля да застана пред микрофона, ако не беше той."

Да, но защо точно този тип най-често го пропускаме в живота си?!

Внимавай да не го пропуснеш,ти си умна жена, знаеш че мъжкият ум, който трепти в хармония с твоя е много силен афродизиак. Така е и за мъжа. И тази духовна хармония може да стане основа за силна и дълга връзка. Нали си спомняте историите на Ерика Джонг в "Страх от петдесеттте"? В живота й присъства и безумната първа любов, и най-великия любовник - венецианец, и случайният Мъж с вкус са авантюра. Но тя се жени за мъж, с когото има какво да си кажат, въпреки "унило увисналите презервативи по дивана на разсъмване".

Шестата сродна душа е за бягство от действителността

"Чувствате се в плен на делника, рутината, шаблона? Уморени сте от монотонността на живота си, работата, мъжа си? Налегне ли ви този ужас от делника и усещане за празнота, мъжът, когото ще срещнете, е вашата сродна душа за бягство от действителността. Това е мъжът, който се появява с гръм и трясък в живота ви, като вихрушка ви помита със себе си далеч от подредения свят и ви променя така, че и най-близките ви хора не могат да ви познаят" - така характеризират психолозите шестата сродна душа.

"Имах чувството, че ще полудея от ритъма - децата, работата, готвенето, събота и неделя на Витоша, два пъти годишно почивка, планиране на пазаруването, почивките, подаръците. Чувствах се толкова нещастна, ограбена и се записах на курс по йога. Влюбих се в инструктора. Той живееше страшно бедно, но беше щастлив. Духът му беше свободен, лишен от земни грижи. Освен това колкото и да е добър съпругът ти в леглото, той просто е различна категория човек, той ти става нещо като делови партньор, а в секса няма нищо делово. В секса има мистерия, магия, има вкус на забранен плод. Затова откачаш и въобще не мислиш да изграждаш нещо с такъв човек - привлича те като магнит неговата недосегаемост. Можех да се закълна, че това е мъжът, когото искам да следвам."

Тази  авантюра в някои случаи е много полезна за семейството. Всички по свой начин научават какъв е смисълът на това да пазим семейството си. Тези жени, които са изживели подобна авантюра впоследствие обичат мъжа си и децата си повече от всякога, защото докато са с другия започват да им липсват простичките ежедневни неща...
Задачата на този тип връзка е не да те промени, а да те накара да "прогледнеш" кои са твоите истински, съкровени стойности в живота.

Седмият: твоята истинска сродна душа

"Много е важно този мъж да ви бъде равностоен в сексуално отношение, с него може да обикаляте света, но и да живеете подредено в бяла спретната къщурка, той е най-умният мъж, който някога сте срещали, и категорично е най-добрият ви приятел. Но дори да не е перфектен по някой от тези "параграфи", голямата разлика между него и всички останали по пътя ви към взаимоотношенията е, че това е мъжът, чиито ценности са като вашите и наистина иска същите неща от живота, които искате и вие."

С годините еуфорията от влюбването става все по-кратка, толкова предвидими започват да изглеждат всички....Започвате да губите вкус към идеята за съжителство. И когато срещнете Единствения е много вероятно да не повярвате на случващото се и упорито да си "затваряте очите" пред положителните качества на човека срещу вас, защото вече не вярвате, че е възможно някой да е толкова "едно към едно" с вас самата. Много важно обстоятелство е това да сте израстнали в една и съща социална среда, по сходен начин да сте се борили с живота, да харесвате едни и същи неща и двамата да искате да имате деца. И двамата да сте имали сходни емоционални преживявания и освен това се оказва изключително важно, да си допадате в дреболиите, например - обичате да пълните количката в супермаркета, а след това да отидете в скъп ресторант. Еднакъв да е и начинът по който клюкарствате и обсъждаме другите - нямате представа колко освобождаващо  действа това.

Ето и мнението на Джулия Кол: "Свикнали сме да мислим, че противоположностите се привличат. Но истината е, че подобията ни събират заедно. Крайно изтощително е да живееш с някого, чиято гледна точка за света е коренно различна от твоята. Това може да те привлече, за да научиш нещо, но не трябва да оставаш там, иначе ще има да се чудиш защо всичко изглежда наред, но ти си все отчаяна. Колкото по сходни сте във вашето поведение, ценности и външен вид, толкова по-голям е шансът връзката ви да бъде истинска и да продължи дълго. В един идеален свят, вие и партньорът ви трябва да се стремите другият да е щастлив. Ако откриете всичко това в един човек, не го оставяйте да си отиде."

 Лошото е, че не срещаме мъжете точно в този ред. Понякога Седмият се явява между Третия и Четвъртия и се налага да живеем с Шестия.

Не спирай

Жадни устни - напукани, търсещи,
танц на погледи, страстно преплетени,
пламък огнен - телата разтърсващ,
водопад от любов - безпределен.

Докосвам те така, както само аз го правя.
Виж ме - аз съм жарава разпалена.
Със очи ти говоря, без звук -
тази нощ за нас с теб създадена.

Ще те целуна, изпия, и накарам
да ме искаш отново и още.
Пожелай ме - до лудост докарай ме,
превърни ме в експлозия мощна.

Обуздай ме, без дъх остави ме,
разпилей ме, разлей се в утробата ми.
Аз те моля: не спирай - люби ме.
Ти си моята искрица - мечтите ми...

Kакво е любовта ?

Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов, защото не обичаме сами себе си. Преследваме любовта в другите хора, които са също като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато те са в същото положение като нас. Те също не обичат себе си, така че колко любов можем да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда, която не е истинска. Търсим любов, търсим справедливост и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас.

(Дон Мигел Руис)

Всички знаем какво е чувството да бъдем влюбени. Вълшебно е, и дори може да доведе до пристрастяване! Понякога едва смогваме да ядем или спим, непрекъснато преследвани от мисли за другия. Но когато тези чувства угаснат, ние неизбежно оставаме с чувство на разочарование. Защо той не действа по начин по който аз искам? Започваме да усещаме чувство на неудовлетвореност, а това всъщност е и причината за много от неуспешните връзки. Тогава какво е това чувство наречено любов и защо продължава толкова краткотрайно?

За да разберем какво е истинска любов и за да успеем да я възвърнем в нашите връзки, трябва да се впуснем по-надълбоко в корените, в зародишът на любовта. Само когато разберем зародишът на любовта между мъжът и жената, тогава ще изпитаме истинско задоволство от връзката.

Любовта е единственото положително качество което обединява всички елементи на природата, включително нашия вътрешен свят. Цялата природа работи в съответствие със закона за всеобщата любов. Този закон действа по подобие на организъм, в който всяка клетка се грижи за цялостната функция, жизненост и развитие на тялото. Всяка част работи в съгласие с взаимната полза на организма или казано по просто, всички действия са насочени към отдаване.

Но днес ние не усещаме този закон на природата и неговата огромна важност. Вместо това, действаме в пълна противоположност със законът на природата, а това води до липса на равновесие във връзката. Като общество, в нашите взаимовръзки, ние сме погълнати от мисли като „От какво се нуждая аз?”, вместо „От какво се нуждаят другите?”

Това е човешката природа - абсолютен егоизъм, в който, съзнателно или несъзнателно, всеки има желание да използва другите - в секс, семейство и общество - за собствена въображаема полза. Тази полза е илюзорна, защото като резултат ние не получаваме никаква изгода за себе си или за другите. Всичко, което правим съзнателно или несъзнателно, е базирано на прости егоистични изчисления. Обаче, поради факта, че законите на природата са все още скрити от нас, ние неосъзнаваме степента на нашият егоизъм и важността която всеки от нас може да изиграе за подобряване на връзката си. Само чрез изучаване на неизменимите закони на природата, ще започнем да осъзнаваме вредата, която оказваме и да коригираме кризите в нашите връзки.

Любовта не е основана на взаимно привличане, а е базирана на законите на природата и на вътрешно отдаване. Това става очевидно когато двама човека осъзнават тяхната егоистична природа и започнат да работят над себе си, за да се издигнат над нея. Такава природна двойка създава една обща връзка, която е над егоистичните желания, привличания и отблъсвания, навици и отношения към света. Това обединение е изградено единствено на взаимно отстъпване, с цел създаване на нещо общо, в което мъжката и женската част са всъщност свързани в едно цяло.

Когато мъжът и жената работят заедно срещу природните закони, те изграждат връзка на абсолютно различно ниво - природно ниво. По този начин, те се издигат над земните конфликти и различия, тъй като имат по-висока цел пълнеща животът им с удоволствия. Двойките, които разбират че природното издигане е най-скъпоценният подарък който всеки един от тях може да направи, са най-щастливи. Връзката им добива по-дълбок и истински смисъл, водещ ги към пътят на щастие и задоволство.

Сродната душа

Според митовете и легендите първоначалната идея за сродната душа е, че в някой момент от историята на света човекът — буквално или метафорично, е бил подложен на разполовяване. Накратко казано, някога човешката душа била цяла и завършена, но впоследствие по някакъв начин се е разделила на две или повече части. Оттогава всеки човек се чувства непълноценен и се мъчи да постигне завършеност, като намери другата си половинка.

Според древногръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр.н.е.) хората вечно търсят половинката си, след като някога Зевс ги е разделил на две. В „Симпозиум", един от най-известните си диалози, философът заявява, че отначало човекът е бил доста по-различен от сега. Имало три вида човешки същества: мъже, жени и двуполови. Всяко същество имало по четири крака, четири ръце, две лица, чети¬ри уши и два полови органа.

Явно в даден момент след сътворението хората станали твърде самонадеяни и започнали да се питат дали не могат да заемат мястото на боговете, някои дори правели планове да се изкачат при тях и да ги прогонят. Идеята предизвикала голяма суматоха в небесните селения и всичките им обитатели започнали да обсъждат със Зевс какво трябва да се направи. Лесно можели да унищожат човечеството, но без него биха се лишили от жертвоприношенията, които толкова им харесвали.

Накрая на Гръмовержеца му хрумнало да разрежат човеците на две. Така не само силата им щяла да намалее наполовина, но броят им да се удвои и бо¬говете щели да получават още повече дарове и почит. Всички небесни обитатели приели този план с голя¬мо въодушевление. Хората били разполовени, в резултат на което се получили нови същества с по две ръце, два крака, едно лице, две уши и един полов орган. Освен това, за да не могат да изместят боговете, Зевс им вдъхнал непреодолим копнеж към друга¬та им половина. За да им даде някаква утеха, той им позволил да имат сношения, по време на които да са едно цяло. Съществата, които дотогава били с по два мъжки полови органа, щели вечно да търсят други мъже, за да се съединяват с тях. Онези с по два женски органа щели да намират утеха само в обятията на други жени. Съответно бившите двуполови щели да търсят половинката си измежду хората от другия пол, с което да възпроизвеждат човешкия род.

Макар че Платоновият мистичен разказ вероятно за мнозина звучи като пълна измишльотина, той не е уникален. Подобна идея съществува и в юдео-християнството, описана е в Стария завет. Според първа глава от Битие, на шестия ден от сътворението Бог създава същество „...по Своя образ... мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27). Изглежда, Божието творение по произход е двуполово и съдържа субстанцията на духа. Не само се казва, че това творение е по Божи образ (дух), но и че след седмия ден от сътворението (когато си почивал) Бог изведнъж осъзнал, че „нямаше човек, който да обработва земята" . Решил да направи Своето творение-дух „жива душа" , като вдъхне в ноздрите му дъха на живота и така Адам започнал съществуването си в материалния свят. Сетне, понеже не искал човекът да бъде сам, Бог взел от него едно ребро и му направил другарка:

„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.

И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека..."

В Новия завет Исус напомня на фарисеите, че отначало при сътворението Бог ги е направил „мъжко и женско... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът... Така, щото не са вече двама, а една плът" (Матея 19:4-6).

Също както в историята на Платон, първоначално човекът е създаден цял, но бил разделен със сътворяването на жената. Това кара някои да мислят, че човешкото същество е несъвършено и може да открие някакъв смисъл в съществуването си — буквален или психологически, само като се слее в любов, връзка или брак.

Освен в Стария завет, в равинската литература съществуват още няколко разказа за сътворението на мъжете и жените. В Мидраш се казва, че отначало Бог е създал Адам „с две лица", но после решил да го разреже на две и се получили женско и мъжко същество. Другаде се твърди, че при създаването си Адам бил двуполов. Подобна идея се открива в индуизма — универсалната душа осъзнава себе си, приисква й е да има другар и затова създава мъжа и жената от собственото си същество:

„В началото бил само Азът под формата на човек. Огледал се той и не видял друго, освен себе си... Но не сетил радост. Замислил се. Бил твърде голям като мъж и жена едновременно. Затова се разделил на две и така се получили съпруг и съпруга".

Тъй като Изтокът и Западът възприемат цялото като обединение на мъжкия и женския полюс, ян и ин, анима и анимус, мнозина поддържат тезата, че човешката душа поначало е двуполова и в някой момент ще се върне в това си състояние. Независимо от произхода на тази идея за еднократно разделяне на човешките същества, очевидно се смята, че лична¬та цялостност се постига само чрез връзка с външни индивиди.

Може би най-старият писмен документ за сродните души е на около 5000 години — това е легендата за египетските богове Озирис и Изида. В нея се говори за вечната любов между мъжкото и женското божество, които са едновременно брат и сестра и съпруг и съпруга. Предопределени да бъдат заедно, Озирис и Изида започват своята връзка още в майчината утроба, където са заченати заедно и излизат на бял свят като близнаци. Обичат се от самото си раждане. Тяхната любов е толкова силна и чиста, че дори смъртта не може да потуши чувствата им и да ги раз¬дели.

Озирис бива отвлечен и убит от своя завистлив брат Сет. Въпреки смъртта на своя съпруг, Изида успява да се слее с духа му и зачева детето-бог Хор. Това още повече вбесява Сет и той насича трупа на брат си на четиринадесет парчета. Макар и съсипана от скръб, Изида показва вечната си любов, като обикаля страната, събира парчетата, сглобява ги и съпругът й оживява. Нейната неугасваща вярност поддържа връзката им жива. За египтяните Изида е богинята на плодородието и майчинството, Озирис е богът на смъртта, а тяхното дете Хор е бог на слънцето и небето.

През цялата история човешкият стремеж към цялост е претворяван в митове, приказки и легенди. Това е завладяващата история за принца, който търси момичето със стъклената пантофка в „Пепеляшка". Това е съвършената целувка, която съживява всичко в „Спящата красавица". Това е любовта на красавицата, която преобразява звяра. Това е легендата за жабока-принц; нуждата на ромеовците да бъдат със своите жулиети; стрелите на Купидон, които отклоняват човека от пътя му. Тези приказки напомнят, че у самотния човек има нещо незавършено и в един момент откриваме, че всички се стремим да постигнем цялост.

Едгар Кейси за сродните души

Кевин Дж. Тодеши