Писмо за Теб

Родихме се, за да открием света, себе си и другия. Открихме още любов и омраза, романтика и препирни, истина и фалш, искреност и прикриване. Преминахме през изпитания… Прекосихме заедно немалко разтояние през бурния океан на живота. Нека докажем, че любовта е по-силна... По-мъдра... Че е като виното - с годините нарастват дълбочината, аромата, качествата и стойността и. Да бъдем завинаги млади, завинаги влюбени! Обичам те както първия път когато те срещнах, когато ме изгори огънят на твоите очи!… И твоето сияние ме озари... Да понякога не мога да понасям бодлите ти :))) Hо въпреки това ти си оставаш моето малко, сладко, любимо, специално,бодливо, неустоимо, желано и най-вече обичано цвете.



Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...