21.08.2011 г.

Другата част


22.06.2011 г.

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам, какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш, да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх, да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

7.06.2011 г.

Здравей


















Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова



24.03.2011 г.

само ти

Копнея да те целувам
и нежно прегръщам,
понякога се сбогувам,
но после се завръщам.

Страстно те желая
макар да отричам.
За теб аз мечтая
и само теб обичам.

Вземи - разтърси ме
хвърли ме, плесни ме.

Любов ти ми вкарай
на пълни обороти,
а после гушни ме
като малко, сладко коте.




Г.Тодорова

23.03.2011 г.

Честита пролет




















Честита пролет наши приятели и читатели на блога...
Нека усмивки да озаряват лицата ви,
обич и топлина да изпълват сърцата ви,
и най-вече любов да има в душата ви...

























Пролетта е сезон , през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва...
Птичките започнаха да чуруликат, да носят вестта за щастието и настъпващата пролет.
Растенията се пробуждат от зимен сън.
Душата на човека се отваря за нов живот. Природата се завръща към активен живот,
цветовете на дърветата съвсем скоро ще разцъфнат,
полянките вече са изпъстрени с кокичета и минзухари,
а във въздуха се носи уханието на свежест и топлина.
След продължителната и студена зима,
пролетта вече влезе през вратата. Нека този сезон ви подари много положителни емоции Приятни мигове и слънчево настроение.
И всеки от вас, всеки ден да намира поне по още една нова причина да обича.





22.03.2011 г.

Писмо за Теб

Родихме се, за да открием света, себе си и другия. Открихме още любов и омраза, романтика и препирни, истина и фалш, искреност и прикриване. Преминахме през изпитания… Прекосихме заедно немалко разтояние през бурния океан на живота. Нека докажем, че любовта е по-силна... По-мъдра... Че е като виното - с годините нарастват дълбочината, аромата, качествата и стойността и. Да бъдем завинаги млади, завинаги влюбени! Обичам те както първия път когато те срещнах, когато ме изгори огънят на твоите очи!… И твоето сияние ме озари... Да понякога не мога да понасям бодлите ти :))) Hо въпреки това ти си оставаш моето малко, сладко, любимо, специално,бодливо, неустоимо, желано и най-вече обичано цвете.



Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

3.03.2011 г.

Резонанс


Аз и Ти- Ние
Във Теб и в Мен- в Нас

Аз във Теб –
и Ти в Мен – Едно

Докосвам Теб
И ти докосваш Мен – Разливане

Познавам Те,
Позна Ме – Познато

Желая Те,
Желаеш Ме – За Живот

Дарявам Те,
Даряваш Ме – Отворени

Аз Изгубвам се- в Теб,
Ти изгуби се - в Мен – Изгубени

Гледам през Теб- и виждам се пак,
Гледаш през Мен- Себе си – Преоткрити

Ние Сме Заедно-
Аз и Ти е станало Нищо – Обединени

Ние Сме Всичко- От Нищото

Довери ми се- ето Ме...
Доверявам ти се – в Съюз

Имам Те,
Имаш Ме – Изпълване

Прегръщам Те,
Прегърни Ме – Обич

Пулсираш в Мен,
Пулсирам в Теб – Резонанс

Любовта е Резонанс
Ние - Отношение

Уморих се


Уморих се да прося внимание,
от близък да бъда обичан... между другото,
Уморих се от празните приказки , пустите погледи...
От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,
Накъдето се взира душата ми – пак пустота.
Уморих се да пълня мечтите на другите,
И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,
А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,
А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....
Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...
Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...
Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...
Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...
Душата ни- себе си във другите...
Затова – не ме обичайте,
когато сте сте чужди с душите Си.
Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,
Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си
- моята точка в сърцето ми...,
Откъдето безкрайно и винаги
Бликала е Онази извечната,
Онази - далечната,
неописуемо безкрайната,
Животворящата ...
и във мене посятата, Пълноводната
- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,
И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,
Удавен съм в собствения си извор...
Аз съм самия извор, а пълнводието
ме е направило Жив...
Затова с любов ще ви удавя...
Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун

25.01.2011 г.

Нещо от Руми

Мевляна Джалялеттин Руми

Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
...и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.




Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...