Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов, защото не обичаме сами себе си. Преследваме любовта в другите хора, които са също като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато те са в същото положение като нас. Те също не обичат себе си, така че колко любов можем да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда, която не е истинска. Търсим любов, търсим справедливост и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас.
(Дон Мигел Руис)
Всички знаем какво е чувството да бъдем влюбени. Вълшебно е, и дори може да доведе до пристрастяване! Понякога едва смогваме да ядем или спим, непрекъснато преследвани от мисли за другия. Но когато тези чувства угаснат, ние неизбежно оставаме с чувство на разочарование. Защо той не действа по начин по който аз искам? Започваме да усещаме чувство на неудовлетвореност, а това всъщност е и причината за много от неуспешните връзки. Тогава какво е това чувство наречено любов и защо продължава толкова краткотрайно?
За да разберем какво е истинска любов и за да успеем да я възвърнем в нашите връзки, трябва да се впуснем по-надълбоко в корените, в зародишът на любовта. Само когато разберем зародишът на любовта между мъжът и жената, тогава ще изпитаме истинско задоволство от връзката.
Любовта е единственото положително качество което обединява всички елементи на природата, включително нашия вътрешен свят. Цялата природа работи в съответствие със закона за всеобщата любов. Този закон действа по подобие на организъм, в който всяка клетка се грижи за цялостната функция, жизненост и развитие на тялото. Всяка част работи в съгласие с взаимната полза на организма или казано по просто, всички действия са насочени към отдаване.
Но днес ние не усещаме този закон на природата и неговата огромна важност. Вместо това, действаме в пълна противоположност със законът на природата, а това води до липса на равновесие във връзката. Като общество, в нашите взаимовръзки, ние сме погълнати от мисли като „От какво се нуждая аз?”, вместо „От какво се нуждаят другите?”
Това е човешката природа - абсолютен егоизъм, в който, съзнателно или несъзнателно, всеки има желание да използва другите - в секс, семейство и общество - за собствена въображаема полза. Тази полза е илюзорна, защото като резултат ние не получаваме никаква изгода за себе си или за другите. Всичко, което правим съзнателно или несъзнателно, е базирано на прости егоистични изчисления. Обаче, поради факта, че законите на природата са все още скрити от нас, ние неосъзнаваме степента на нашият егоизъм и важността която всеки от нас може да изиграе за подобряване на връзката си. Само чрез изучаване на неизменимите закони на природата, ще започнем да осъзнаваме вредата, която оказваме и да коригираме кризите в нашите връзки.
Любовта не е основана на взаимно привличане, а е базирана на законите на природата и на вътрешно отдаване. Това става очевидно когато двама човека осъзнават тяхната егоистична природа и започнат да работят над себе си, за да се издигнат над нея. Такава природна двойка създава една обща връзка, която е над егоистичните желания, привличания и отблъсвания, навици и отношения към света. Това обединение е изградено единствено на взаимно отстъпване, с цел създаване на нещо общо, в което мъжката и женската част са всъщност свързани в едно цяло.
Когато мъжът и жената работят заедно срещу природните закони, те изграждат връзка на абсолютно различно ниво - природно ниво. По този начин, те се издигат над земните конфликти и различия, тъй като имат по-висока цел пълнеща животът им с удоволствия. Двойките, които разбират че природното издигане е най-скъпоценният подарък който всеки един от тях може да направи, са най-щастливи. Връзката им добива по-дълбок и истински смисъл, водещ ги към пътят на щастие и задоволство.
В деня, когато човек позволи на истинската любов да се прояви, добре организираните неща ще се превърнат в хаос и ще пометат всичко онова, което сме считали за правилно, за истина.(Данте)
