Приказна гора

Приказна гора

 

Там далече от града вървя из вълшебната гора.

Където пъстрите листа като пеперуди

 пърхат озарени нежно от луната,

но някак пусто е в душата.

Дори и там всред тази красота ,

сред приказните феи които разлистват есента,

сърцето ми за теб копнее,

душата ми в прегръдка иска с тебе да се слее.

Дори сред тази чудна песен която носи се

от вятъра в листата и мили птици и щурчици.

Душата ми чрез тебе стиховете ти пее,

сърцето ми чрез тебе диша и танцува.

Духът изпълни те със тази лунна светлина

с която със страст изпълваш ме до заранта.

А на сутринта озаряваш с любовта

 в мен духа за изява на нашата душа.

Опиянение

Опиянение

О, таз любов сърцата ни изгаря,

ден и нощ разпалва ни душата.

Опиянение и страст изпълващи в екстаз.

Като вечен огън изпепелява ни телата.

Лек има да се слеем,

път към рая ще намерим,

 в свобода , любов ще живеем.

ДАР

                        

ДАР

 

Благословение изля се върху нас ,

 за наша радост срещнахме се и изпитахме

щастието да видим сродната душа.

И макар далеч един от друг и всеки в своя свят,

 душите ни се сляха като слънце със луна и

изпитахме екстаза на истинската пълнота.

О, Небесни сили , благодарим , благодарим

за този дар,тьй изпъстрихте духа с чувствата на

 пролетта да се носим на крилете на радостта.

В дълбочина на нашите сърца изгря

слънцето за вечни времена, което приюти ни

 в прегръдката на любовта.