Твоя свят, моя свят

Твоя свят, моя свят... кой ги твори?

никой друг -само аз и ти.

Твоя свят, моя свят- кой ще ги сближи?

никой друг- само аз и ти.

Любовта срещу липсата

"Любовта е енергия с животворяща честота,която се движи бързо и свободно във времето и пространството.Любовта е много повече от чувство.Любовта е най-великата и съзидателна сила в Космоса.Може да не се открива и измерва така лесно като енергията на светлината например,но любовта е жизнена и динамична като всяка енергия,която сме в състояние да доловим.Любовта е основата на законите,които внасят ред в хаоса на нашия живот.Енергията на първоначалната-Божествената любов,създава живота,тя е първоизворът.Всичко във Вселената е проява на съзидателната Божествена любов,която тече като неудържима река от енергия.Всички сме част от тази енергийна река.Божествената сила се излъчва към и от нас и онова,което правим с нея,предопределя съдбата ни-както във взаимоотношенията и връзките,така и в целия ни живот."

Когато гледаме на света от позицията на любовта,целият ни живот се променя към добро,а ако се съсредоточим върху липсващото ни,това ни донася още липса.

Ето как Любовта побеждава липсата:

"-Любовта е намерението да одобряваш- липсата е намерението да съдиш

-Любовта вярва в естественото развитие на нещата и преминава през живота с вяра и гъвкавост-липсата винаги означава стремеж,борба и предизвиква нуждата да се състезаваш,да управляваш и да завоюваш

-Любовта вижда стойност във всичко-за липсата стойността не достига почти във всичко

-Любовта прегръща живота с приемане-липсата отхвърля,разрушава и отрича

-Любовта привлича-липсата отблъсква

-Любовта намира-липсата не спира да търси"

Сандра Ан Тейлър

Докато престанем да бъдем непознати

Докато престанем да бъдем непознати
-текст от песен на Бон Джоуви

Може да е трудно да сме любовници,

но е по-трудно да сме приятели.

Свали маската, мила,

време е да ме допуснеш до себе си.

Може би, ти ще запалиш две свещи

а аз ще заключа вратата.

Говори ми, мила,

докато престанем да бъдем непознати.



Отпускаш глава на възглавницата ми,

аз сядам до теб на леглото.

Не мислиш ли, че е време да си кажем

неща, които не сме си казвали преди.

Не е ли прекалено късно

да се върнем, там, където бяхме преди.

Защо не ме погледнеш,

нека престанем да сме двама непознати.



Понякога, ти е трудно да ме обичаш.

Понякога и на мен ми е трудно да те обичам.

Трудно е да повярваш,

че тази любов ни дава сила.

Би било толкова лесно,

да живея твоя живот.

Стоя пред прага ти

просто ме прегърни,

докато престанем да бъдем непознати.




Трудно е да получиш прошка,

когато дори не молиш за нея.

Трудно е да кажеш ‘съжалявам',

когато не знаеш, къде си сгрешил.

Би било толкова по-лесно,

просто да си кажем истината.

Нека да го направим,

лъжите са излишни.



Кажи ми какво виждаш,

когато погледнеш в очите ми?

Нека отново съберем влюбените си сърца

и захвърлим счупените парчета на пода.

Обичай ме,

докато престанем да сме двама непознати.