Молба за обич

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..." 

Незнаен

Благословенни неприятелите ми

Благословенни неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите
ръце, отколкото приятелите. Приятелите
са ме връзвали за земята, неприятелите са ме
късали от земята и са рушали всичките ми
надежди на земята.

Те са ме направили чужденец в земните
царства и непотребен жител на земята. Както
гонен звяр намира по- сигурно убежище
от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите
ми, намерих най- сигурно убежище
под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито
неприятели не могат да погубят моята душа.
Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги прокилнам.

Те са изповядвали вместо мен греховете ми
пред света.

Те са ме бичували, когато съм се колебаел
дали да се бичувам сам.

Те са ме бичували, когато съм бягал от мъка.
Те са ме клели, когато съм се ласкаел.

Те са ме заплювали, когато съм се гордеел
със себе си.

Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Когато съм се правел на мъдър,

Те са ме наричали луд.

Когато съм се правел на силен,

Те са ми се смеели като на слабак.

Когато съм искал да водя хората,
те са ме блъскали най- отзад.

Когато съм искал да се обогатя,
те са ме удряли със желязна ръка през пръстите.

Когато съм мислел мирно да спя,

Те саме будили от сън.

Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен
живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.

Истина, неприятелите са ме откъснали от света
и са ми протегнали ръцете към твоя скут.

Благослови неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още
още повече ги огорчи против мене-

За да е безповратно бягството ми към Теб;

За да се скъсат като паяжина всичките ми

Надежди върху хората;

За да зацарува смирението докрай в моята душа;

За да стане сърцето ми гроб за двама зли
близнаци: гордостта и гнева;

За да събера всичките си съкровища на небето;

Ах, за да се освободя веднъж завинаги от
самоизмамата, що ме е заплела в страшната
мрежа на този измамен живот.

Неприятелите са ме научили д знам-
което малцина знаят- че човек няма други
неприятели в света освен себе си.

Само този мрази неприятелите, който не
знае, че неприятелите не са неприятели,

А сурови приятели.

Наистина тежко ми е да кажа кой ми
е направил повече добро и кой повече зло
в този свят: приятелите или неприятелите.

Затова благослови, Господи, и неприятелите,
и приятелите ми.

Робът проклина неприятелите, защото не
знае. А синът ги благославя, защото знае.

Защото синът знае, че неприятелите не могат
да се докоснат до живота му. Затова свободно
крачи сред тях и се моли Богу за тях.

Благослови неприятелите ми, Господи.

И аз ги благославям и не ги проклинам.

“Езерни молитви”, Свети Николай Велимирович

Копнеж по "НИЕ"

Трудно ми е да те пусна,
Но ще те пусна защото виждам
как копнееш да не си тук.


Забравих вече, че не издържаше
Да си там където вечно си била,
За да си дори и за кратко тук.


Няма значиние дали обичаме,
Важното е да сме там където копнеем.
Там където е мисълта ни.


Не се сърди, но ще те изоставя,
Когато си тук, а мисълта ти е там.
Не за друго, а защото е безмислено да си тук.


Знам зовът те отвсякъде, дърпат те, искат те.
Само аз си мълча и не разкъсвам душата ти.
И те оставям отново да си там, а не тук.


Какво ми струва ли? Нищо...
От мен са яли и са късали, затова нищо ....
Нищо почти не е останало.. само един пламък


Само пламъкът ми не е ядлив...
Само той нищо не струва за плътоядците...
Затова тук има само огън, жар...


Тук можеш или да изгориш
Или да се запалиш и светиш.
Там можеш д а бъдеш само разкъсвана.


Но ще те пусна , защото все още
Предпочиташ да си разкъсвана там,
Отколкото да пламтиш тук.


Не знам може би там предпочиташ да гориш,
Може бе вече пламъкът тук не ти е нужен,
Понеже си имаш вече собствен.


А може би аз съм само една клечка,
Бурно пламнала в началото и срещнала
Твоите дълго трупани съчки, от там.


Защо ти е клечката повече....
Затова ще те пусна, защото вече гориш и сама...
И може би дириш сега съчки някъде отдавна струпани...


Знам че си и объркана и че трудно си тръгваш от тук,
Но нищо не може да се направи – човек отива там
Където най силно копнее... не че не си копняла нявга за тук.


Макар да ми е трудно и макар да умирам,
Пак ще те пусна ... там ..някъде.
Дори вече не искам да знам и къде...


Вече се научих да чета в очите ти,
На къде сочи копнежът ти...
И толкова ... Не сърди ...


Но ще те изоставя да следваш копнежа си.
Защото виждам как копнееш
да си повече там и по малко тук.


Всъщност тук отдавна вече го няма за теб.
Просто от време на време трябва да имаш
Място където да изябагаш от там.


Но мила.. не ти ли казах че всичко това е безмислено
И, че не можеш избяга от себе си...
И, че няма тук, няма и там...


И че копнежът те кара да бъдеш истински себе си.
И че ти си истински там където е мъсълта ти.
А мисълта ти малко е тук...


Тук е и винаги е било НИЕ.




Веселчун