Прочетох някъде, че любовта била споделен егоизъм. Вероятно е така - двама души с обща страст един към друг и необходимост да съпреживяват всичко.
Да допуснеш някого в своя свят и да споделиш най-тайните си мисли, странности и дефекти – това е голямо предизвикателство.
Любовта е безпощадно жадна за нежност, страст и самозабрава. Любовта е егоизъм да обичаш някого въпреки забраните и логиката. Да забравиш себе си и правилата на другите. Да се бориш, да искаш да се доближиш безкрайно близко. Това е смелостта да се довериш, да повериш сърцето си на друг. Това е рискът да действаш, въпреки опасността да те наранят, а не да чакаш да ти предложат безопасен изход.
Любовта е разрушителна и опасна, и болезнена, и често безсмислена.
Но любовта е опияняващо нежна и сладка като синя нощ.
Завладяваща и чувствена като пролетно очакване.
Беззащитна и ранима като полъх на цветя.
И си отива, когато не я пазиш и желаеш повече от разумното желание да постъпваш правилно и да бъдеш защитен. И се разсипва на хиляди парченца, когато я обидиш с безразличие.
Никой не е защитен от любовта, а тя e само една илюзия.
