24.03.2011 г.

само ти

Копнея да те целувам
и нежно прегръщам,
понякога се сбогувам,
но после се завръщам.

Страстно те желая
макар да отричам.
За теб аз мечтая
и само теб обичам.

Вземи - разтърси ме
хвърли ме, плесни ме.

Любов ти ми вкарай
на пълни обороти,
а после гушни ме
като малко, сладко коте.




Г.Тодорова

23.03.2011 г.

Честита пролет




















Честита пролет наши приятели и читатели на блога...
Нека усмивки да озаряват лицата ви,
обич и топлина да изпълват сърцата ви,
и най-вече любов да има в душата ви...

























Пролетта е сезон , през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва...
Птичките започнаха да чуруликат, да носят вестта за щастието и настъпващата пролет.
Растенията се пробуждат от зимен сън.
Душата на човека се отваря за нов живот. Природата се завръща към активен живот,
цветовете на дърветата съвсем скоро ще разцъфнат,
полянките вече са изпъстрени с кокичета и минзухари,
а във въздуха се носи уханието на свежест и топлина.
След продължителната и студена зима,
пролетта вече влезе през вратата. Нека този сезон ви подари много положителни емоции Приятни мигове и слънчево настроение.
И всеки от вас, всеки ден да намира поне по още една нова причина да обича.





22.03.2011 г.

Писмо за Теб

Родихме се, за да открием света, себе си и другия. Открихме още любов и омраза, романтика и препирни, истина и фалш, искреност и прикриване. Преминахме през изпитания… Прекосихме заедно немалко разтояние през бурния океан на живота. Нека докажем, че любовта е по-силна... По-мъдра... Че е като виното - с годините нарастват дълбочината, аромата, качествата и стойността и. Да бъдем завинаги млади, завинаги влюбени! Обичам те както първия път когато те срещнах, когато ме изгори огънят на твоите очи!… И твоето сияние ме озари... Да понякога не мога да понасям бодлите ти :))) Hо въпреки това ти си оставаш моето малко, сладко, любимо, специално,бодливо, неустоимо, желано и най-вече обичано цвете.



Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...