Истинската Мъдрост на Живота

Човека на на Новото съзнание ЛЕТИ.
Човека на Обикновеното съзнание ПЪЛЗИ.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.

ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.

СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ

.ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.

ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека ПРОТИВОРЕЧИВ.
Възпитание, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.

УМ без любов прави човека ХИТЪР.
Ум, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН

.ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.
Любезност, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.

РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.
Ред, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.

ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.
Познание, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.

ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.
Власт, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.

ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.
Чест, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.

БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.
Богатство, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.

ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.
Вяра, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.

Когато си отива любовта към себе си – появява се страха.
Когато се възродява любовта към себе си – страха изчезва.

Обиждащия се – не обича себе си.
Обичащия себе си – не се обижда.

Обичащия себе си – не ревнува.
Ревнуващия себе си – не обича себе си.

Тъгуващия – не обича себе си.
Обичащия себе си – не тъгува.

Обичащия себе си – не изпитва мъка.
Изпитващия мъка – не обича себе си.

-Обичащия себе си – никога не е самотен, защото той е единен със света, със всяка частичка
на битието, със всяка душа във вселената.
-Самотата – това е съпътстващо чувство на нелюбов към себе си.

Любов към себе си

Мислиш за душата си– проявяваш любов към себе си.
Осъзнаваш, какво чувства твоята душа - проявяваш любов към себе си, към своята душа.
Изразяваш това чувство гласно - проявяваш любов към себе си.

Освобождаваш се от негативните чувства, преживявания - проявяваш любов към себе си.
Упражняваш се със душата - проявяваш любов към себе си.
Благодариш за всичко и на всеки - проявяваш любов към себе си.
Опознаваш и осъзнаваш, на какво ни учат нас негативните преживявания - проявяваш любов
към себе си.
Беседваш от душата - проявяваш любов към себе си.
Извършваш постъпки на душата - проявяваш любов към себе си.
Намираш делото на душата и се занимаваш с него - проявяваш любов към себе си.
Пробуждаш сексуалната енергия - проявяваш любов към себе си.
Слушаш гласа на душата, за това, за да вземеш правилно, душевно решение - проявяваш любов
към себе си.
Мечтаеш от душата - проявяваш любов към себе си.
Създаваш идеален образ на себе си - проявяваш любов към себе си.
Твориш идеален образ на своя живот - проявяваш любов към себе си.
И най-главното:
Живот по лъча на душата – това е висша степен на проявление на любовта към себе си.


Лермонтов

Има обаче такава любов

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често за винаги...

Има обаче такава любов,
която, независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи, ти просто знаеш, че това е Тя...
Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз; знаеш, че нищо няма да е както преди...
Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...

Това е Истинската любов!