Любов към себе си

Мислиш за душата си– проявяваш любов към себе си.
Осъзнаваш, какво чувства твоята душа - проявяваш любов към себе си, към своята душа.
Изразяваш това чувство гласно - проявяваш любов към себе си.

Освобождаваш се от негативните чувства, преживявания - проявяваш любов към себе си.
Упражняваш се със душата - проявяваш любов към себе си.
Благодариш за всичко и на всеки - проявяваш любов към себе си.
Опознаваш и осъзнаваш, на какво ни учат нас негативните преживявания - проявяваш любов
към себе си.
Беседваш от душата - проявяваш любов към себе си.
Извършваш постъпки на душата - проявяваш любов към себе си.
Намираш делото на душата и се занимаваш с него - проявяваш любов към себе си.
Пробуждаш сексуалната енергия - проявяваш любов към себе си.
Слушаш гласа на душата, за това, за да вземеш правилно, душевно решение - проявяваш любов
към себе си.
Мечтаеш от душата - проявяваш любов към себе си.
Създаваш идеален образ на себе си - проявяваш любов към себе си.
Твориш идеален образ на своя живот - проявяваш любов към себе си.
И най-главното:
Живот по лъча на душата – това е висша степен на проявление на любовта към себе си.


Лермонтов

Има обаче такава любов

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често за винаги...

Има обаче такава любов,
която, независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи, ти просто знаеш, че това е Тя...
Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз; знаеш, че нищо няма да е както преди...
Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...

Това е Истинската любов!

Молитва

Господи... обичам една душа - душа на цвете в пустиня. Силна, устояваща, жадуваща, самотна, чакаща...

Господи! Моля те! Позволи ми да се погрижа за това цвете. Превърни ме в капчица вода и заведи ме при него. Позволи да ме погълне. Така ще му помогна да се изпълни с живот, да разцъвти и ще може да омае целия свят с неповторимото си ухание.

Господи, моля те... дори само за миг... позволи ми да бъда слънчев лъч, нека мога да дам малко светлина и топлина на моето цвете. Да го стопля с любовта си и то да стане по-силно... После то ще може по вълшебен начин да разпръсква магията на тази любов и всеки който го доближи ще я усеща.

Господи, превърни ме и в полъх на вятър! Позволи ми да го доближа леко и нежно, да го почувствам, да го обгърна цялото и то да разбере в този момент, че е част от мен.

И накрая Господи... моля те за последно, научи ме на езика на цветята. Превърни ме в шепнещ глас, за да мога да му кажа колко го обичам.

Обичам те, цвете мое!