Цветовете на пролетта
След несгодите в любовта , ти се появи
като балсам за моята душа.
Със прегръдка изчисти фалша и лъжата
и ме изпълни с любовта и свободата.
Запали в мен светилника на чудесата
с които вдъхнови във мен душата.
Сърцето ми разцъфна със забравените цветове
на пролетта и засия със светлините
на радостта с която обърнахме се
към вселенските сърца заедно
да творим истина и красота.
Приказна гора
Там далече от града вървя из вълшебната гора.
Където пъстрите листа като пеперуди
пърхат озарени нежно от луната,
но някак пусто е в душата.
Дори и там всред тази красота ,
сред приказните феи които разлистват есента,
сърцето ми за теб копнее,
душата ми в прегръдка иска с тебе да се слее.
Дори сред тази чудна песен която носи се
от вятъра в листата и мили птици и щурчици.
Душата ми чрез тебе стиховете ти пее,
сърцето ми чрез тебе диша и танцува.
Духът изпълни те със тази лунна светлина
с която със страст изпълваш ме до заранта.
А на сутринта озаряваш с любовта
в мен духа за изява на нашата душа.
Опиянение
О, таз любов сърцата ни изгаря,
ден и нощ разпалва ни душата.
Опиянение и страст изпълващи в екстаз.
Като вечен огън изпепелява ни телата.
Лек има да се слеем,
път към рая ще намерим,
в свобода , любов ще живеем.
