Не спирай

Жадни устни - напукани, търсещи,
танц на погледи, страстно преплетени,
пламък огнен - телата разтърсващ,
водопад от любов - безпределен.

Докосвам те така, както само аз го правя.
Виж ме - аз съм жарава разпалена.
Със очи ти говоря, без звук -
тази нощ за нас с теб създадена.

Ще те целуна, изпия, и накарам
да ме искаш отново и още.
Пожелай ме - до лудост докарай ме,
превърни ме в експлозия мощна.

Обуздай ме, без дъх остави ме,
разпилей ме, разлей се в утробата ми.
Аз те моля: не спирай - люби ме.
Ти си моята искрица - мечтите ми...

Ти си...

Когато те видях за първи път, бях заслепена от огъня в очите ти!
В мига, в който те зърнах се влюбих в теб...
Ти си за мен вълшебно видение!
Кой ти даде силата на тази магия?

Ти си- красотата на моята утрин...

Ти си- усмивката на моя ден...

Ти си- полъха на нежната ми вечер...

Ти си- огъня във хладните ми нощи...

Ти си- красотата на изгрева...

Ти си- сиянието на залеза...

Ти си- светлина в тъмнината...

Ти си- вълшебният шепот на вятъра...

Ти си- безкрайното синьо в морето...

Ти си- вярата ми в утрешния ден...

Ти си- моят сън, моята надежда, моята реалност...

Ти си- вечността, владетел си на моята душа...

Ти си- моят свят - познат и непознат...

Ти си всичко за мен... Пътеводната ми светлина...
Обичам те! Обожавам те...

Копнеж по "НИЕ"

Трудно ми е да те пусна,
Но ще те пусна защото виждам
как копнееш да не си тук.


Забравих вече, че не издържаше
Да си там където вечно си била,
За да си дори и за кратко тук.


Няма значиние дали обичаме,
Важното е да сме там където копнеем.
Там където е мисълта ни.


Не се сърди, но ще те изоставя,
Когато си тук, а мисълта ти е там.
Не за друго, а защото е безмислено да си тук.


Знам зовът те отвсякъде, дърпат те, искат те.
Само аз си мълча и не разкъсвам душата ти.
И те оставям отново да си там, а не тук.


Какво ми струва ли? Нищо...
От мен са яли и са късали, затова нищо ....
Нищо почти не е останало.. само един пламък


Само пламъкът ми не е ядлив...
Само той нищо не струва за плътоядците...
Затова тук има само огън, жар...


Тук можеш или да изгориш
Или да се запалиш и светиш.
Там можеш д а бъдеш само разкъсвана.


Но ще те пусна , защото все още
Предпочиташ да си разкъсвана там,
Отколкото да пламтиш тук.


Не знам може би там предпочиташ да гориш,
Може бе вече пламъкът тук не ти е нужен,
Понеже си имаш вече собствен.


А може би аз съм само една клечка,
Бурно пламнала в началото и срещнала
Твоите дълго трупани съчки, от там.


Защо ти е клечката повече....
Затова ще те пусна, защото вече гориш и сама...
И може би дириш сега съчки някъде отдавна струпани...


Знам че си и объркана и че трудно си тръгваш от тук,
Но нищо не може да се направи – човек отива там
Където най силно копнее... не че не си копняла нявга за тук.


Макар да ми е трудно и макар да умирам,
Пак ще те пусна ... там ..някъде.
Дори вече не искам да знам и къде...


Вече се научих да чета в очите ти,
На къде сочи копнежът ти...
И толкова ... Не сърди ...


Но ще те изоставя да следваш копнежа си.
Защото виждам как копнееш
да си повече там и по малко тук.


Всъщност тук отдавна вече го няма за теб.
Просто от време на време трябва да имаш
Място където да изябагаш от там.


Но мила.. не ти ли казах че всичко това е безмислено
И, че не можеш избяга от себе си...
И, че няма тук, няма и там...


И че копнежът те кара да бъдеш истински себе си.
И че ти си истински там където е мъсълта ти.
А мисълта ти малко е тук...


Тук е и винаги е било НИЕ.




Веселчун