Показват се публикациите с етикет обич. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет обич. Показване на всички публикации

27.03.2012 г.

Неангажиращо

Много хубаво сме свикнали
да не казваме ОБИЧАМ ТЕ,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.

Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
ИСКАМ ТЕ-необещаващо
ИСКАМ ТЕ-неангажиращо
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.

24.03.2012 г.

12 принципа за здрава любов

1. Когато двама влизат в любовни отношения, животът на всеки от тях трябва да се подобри. Ако се влоши или взаимно се дърпат надолу, то в един момент някой ще се вразуми и ще пожелае да си тръгне. 
2. Любовта не се купува. Ако правите това, не разчитайте разходите ви да се възвърнат щедро. 
3. Избягвайте ревността. Провокирайки я,  играете си с огъня и някой задължително ще се изгори. Хората и без това са склонни да ревнуват, тъй като не им достига увереност в себе си, затова не трябва съзнателно да предизвиквате това чувство. 
4. При здравите любовни отношения двамата партньори зависят един от друг в еднаква степен. 
5. Истински обичащият не иска от партньора си доказателства за чувствата си, а сам доказва любовта си. 
6. Пазете се от желанието да променяте партньора си. Ако го превръщате в друг човек, помнете, че е възможно вече новият човек да не иска да остане с вас.

22.06.2011 г.

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам, какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш, да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх, да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

3.03.2011 г.

Резонанс


Аз и Ти- Ние
Във Теб и в Мен- в Нас

Аз във Теб –
и Ти в Мен – Едно

Докосвам Теб
И ти докосваш Мен – Разливане

Познавам Те,
Позна Ме – Познато

Желая Те,
Желаеш Ме – За Живот

Дарявам Те,
Даряваш Ме – Отворени

Аз Изгубвам се- в Теб,
Ти изгуби се - в Мен – Изгубени

Гледам през Теб- и виждам се пак,
Гледаш през Мен- Себе си – Преоткрити

Ние Сме Заедно-
Аз и Ти е станало Нищо – Обединени

Ние Сме Всичко- От Нищото

Довери ми се- ето Ме...
Доверявам ти се – в Съюз

Имам Те,
Имаш Ме – Изпълване

Прегръщам Те,
Прегърни Ме – Обич

Пулсираш в Мен,
Пулсирам в Теб – Резонанс

Любовта е Резонанс
Ние - Отношение

Уморих се


Уморих се да прося внимание,
от близък да бъда обичан... между другото,
Уморих се от празните приказки , пустите погледи...
От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,
Накъдето се взира душата ми – пак пустота.
Уморих се да пълня мечтите на другите,
И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,
А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,
А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....
Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...
Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...
Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...
Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...
Душата ни- себе си във другите...
Затова – не ме обичайте,
когато сте сте чужди с душите Си.
Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,
Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си
- моята точка в сърцето ми...,
Откъдето безкрайно и винаги
Бликала е Онази извечната,
Онази - далечната,
неописуемо безкрайната,
Животворящата ...
и във мене посятата, Пълноводната
- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,
И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,
Удавен съм в собствения си извор...
Аз съм самия извор, а пълнводието
ме е направило Жив...
Затова с любов ще ви удавя...
Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун

8.07.2010 г.

“РАЗУМНИ MИСЛИ”

               

                           Петър Дънов
                            (1864-1944)

                      

  При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни.
От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от разумни и възвишени Същества, които са готови да ми помогнат.“

…………………………………………………………….
Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал...
…………………………………………………………….
Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
…………………………………………………………….
Достатъчно е да погледнете през очите на любовта,за да видите красотата навсякъде.
…………………………………………………………….
Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще го обичаш и лошите му качества.
…………………………………………………………….
Ако искаш да обичаш не трябва да се страхуваш,ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
…………………………………………………………….
Който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло-друг е неговият господар.
…………………………………………………………….
Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното извинение нищо не допринася.
…………………………………………………………….
Доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
…………………………………………………………….
Който може да слезе най-долу то може да се качи и най-горе.
…………………………………………………………….
Бъдете силни за доброто, слаби за злото.
…………………………………………………………….
Злото е непроявена любов.
…………………………………………………………….
Ако крадеш ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.
…………………………………………………………….
Когато си доволен от малкото ще дойде и голямото.
…………………………………………………………….
Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.
…………………………………………………………….
Природата обича само онзи, който има високи идеи.
…………………………………………………………….
Знанието се превръща в сила когато се прилага.
…………………………………………………………….
Не всякога приятното е добро.
…………………………………………………………….
Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче който го разбира, той гледа на него като огъня може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да причини пакости и добрини.
…………………………………………………………….
Направи добро и го забрави и то ще се върне при тебе с плод.
…………………………………………………………….
Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш.
…………………………………………………………….
Злото се явява във формата на същество което обича.
…………………………………………………………….
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не кори лошото.
…………………………………………………………….
Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
…………………………………………………………….



14.06.2010 г.

Докато спиш


Дойдох в съня ти ненагледна.
Не ме очакваше, нали?
До теб за малко ще поседна,
за да съм с теб докато спиш.

Ръката ти ще галя нежно
и с обич ще я подържа,
притихнал и смирен копнежно
всред тишината на нощта.

Докато спиш ще ти прошепвам
омайно влюбени слова
и всред съня ти ще последвам
зова на твоята душа.

Тогава, вплетени ще литнат
душите ни навън в нощта
и обединени ще притихнат
омаяни от любовта!

Ще бродят тихо из небето
обсипани от звезден прах
и ще пътуват всред мечтите,
пречистени от зло и грях.

Когато сутринта потръпне,
сияеща от светлина,
душите ни ще се завърнат -
преплетени ще са в една!

Тогава аз ще си отида,
изпълнен с приказна любов
и всяка нощ при теб ще идвам
за звездни мигове готов!



автор: SPIHINX

1.04.2010 г.

Думите са магия

думите са мрежи- не се лови,

думите са лъжовни- не се мами,

думите са оръжие- ще го използваш ли,

думите са мисли- не ги кори,

думите са звук- песен сътвори,

думите са илюзия- защо са ти,

думите са любов- със сърце ги усети,

думите са хубави- когато са неизречени,

думите са неизречени- когато са усетени.


-веселчун-

Само думи

Искам те пак при себе си
мълчалив странник
тъкач на илюзии.

Липсвам ти,
а никога не си ме имал.

Липсваш ми,
а никога не съм те търсила.

Ти разпръсна рози пред мен.
Примитивно.
Старомодно до съвършенство.

“Как обичам да нищя думите с теб...”
“Как обичам да те слушам.”
“Как искам да зная до къде ще стигнеш.”

Килим от рози пред мен?!
Не-
само твоите думи.

Липсваш ми

Oбичам да те слушам-
храна за егото ми
дразнител на сънищата ми
гузна съвест...
Нищо!

Ех, това нищо...
Думи.
Само толкова.?????????

12.03.2010 г.

Любовта- Необуздана сила!

В деня, когато човек позволи на истинската любов да се прояви, добре организираните неща ще се превърнат в хаос и ще пометат всичко онова, което сме считали за правилно, за истина.(Данте)
Светът ще стане истински, когато човекът се научи да обича, а дотогава ще живеем с мисълта, че познаваме любовта, но няма да имаме смелостта да се изправим срещу истинската и същност.

Любовта е неубоздана сила.Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани.
Тази сила съществува на Земята, за да ни носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина,по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога.
(Паулу Коелю)

7.03.2010 г.

Kакво е любовта ?

Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов, защото не обичаме сами себе си. Преследваме любовта в другите хора, които са също като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато те са в същото положение като нас. Те също не обичат себе си, така че колко любов можем да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда, която не е истинска. Търсим любов, търсим справедливост и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас.
(Дон Мигел Руис)

Всички знаем какво е чувството да бъдем влюбени. Вълшебно е, и дори може да доведе до пристрастяване! Понякога едва смогваме да ядем или спим, непрекъснато преследвани от мисли за другия. Но когато тези чувства угаснат, ние неизбежно оставаме с чувство на разочарование. Защо той не действа по начин по който аз искам? Започваме да усещаме чувство на неудовлетвореност, а това всъщност е и причината за много от неуспешните връзки. Тогава какво е това чувство наречено любов и защо продължава толкова краткотрайно?
За да разберем какво е истинска любов и за да успеем да я възвърнем в нашите връзки, трябва да се впуснем по-надълбоко в корените, в зародишът на любовта. Само когато разберем зародишът на любовта между мъжът и жената, тогава ще изпитаме истинско задоволство от връзката.

Любовта е единственото положително качество което обединява всички елементи на природата, включително нашия вътрешен свят. Цялата природа работи в съответствие със закона за всеобщата любов. Този закон действа по подобие на организъм, в който всяка клетка се грижи за цялостната функция, жизненост и развитие на тялото. Всяка част работи в съгласие с взаимната полза на организма или казано по просто, всички действия са насочени към отдаване.

Но днес ние не усещаме този закон на природата и неговата огромна важност. Вместо това, действаме в пълна противоположност със законът на природата, а това води до липса на равновесие във връзката. Като общество, в нашите взаимовръзки, ние сме погълнати от мисли като „От какво се нуждая аз?”, вместо „От какво се нуждаят другите?”
Това е човешката природа - абсолютен егоизъм, в който, съзнателно или несъзнателно, всеки има желание да използва другите - в секс, семейство и общество - за собствена въображаема полза. Тази полза е илюзорна, защото като резултат ние не получаваме никаква изгода за себе си или за другите. Всичко, което правим съзнателно или несъзнателно, е базирано на прости егоистични изчисления. Обаче, поради факта, че законите на природата са все още скрити от нас, ние неосъзнаваме степента на нашият егоизъм и важността която всеки от нас може да изиграе за подобряване на връзката си. Само чрез изучаване на неизменимите закони на природата, ще започнем да осъзнаваме вредата, която оказваме и да коригираме кризите в нашите връзки.

Любовта не е основана на взаимно привличане, а е базирана на законите на природата и на вътрешно отдаване. Това става очевидно когато двама човека осъзнават тяхната егоистична природа и започнат да работят над себе си, за да се издигнат над нея. Такава природна двойка създава една обща връзка, която е над егоистичните желания, привличания и отблъсвания, навици и отношения към света. Това обединение е изградено единствено на взаимно отстъпване, с цел създаване на нещо общо, в което мъжката и женската част са всъщност свързани в едно цяло.

Когато мъжът и жената работят заедно срещу природните закони, те изграждат връзка на абсолютно различно ниво - природно ниво. По този начин, те се издигат над земните конфликти и различия, тъй като имат по-висока цел пълнеща животът им с удоволствия. Двойките, които разбират че природното издигане е най-скъпоценният подарък който всеки един от тях може да направи, са най-щастливи. Връзката им добива по-дълбок и истински смисъл, водещ ги към пътят на щастие и задоволство.

20.02.2010 г.

Сродната душа

Според митовете и легендите първоначалната идея за сродната душа е, че в някой момент от историята на света човекът — буквално или метафорично, е бил подложен на разполовяване. Накратко казано, някога човешката душа била цяла и завършена, но впоследствие по някакъв начин се е разделила на две или повече части. Оттогава всеки човек се чувства непълноценен и се мъчи да постигне завършеност, като намери другата си половинка.

Според древногръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр.н.е.) хората вечно търсят половинката си, след като някога Зевс ги е разделил на две. В „Симпозиум", един от най-известните си диалози, философът заявява, че отначало човекът е бил доста по-различен от сега. Имало три вида човешки същества: мъже, жени и двуполови. Всяко същество имало по четири крака, четири ръце, две лица, чети¬ри уши и два полови органа.

Явно в даден момент след сътворението хората станали твърде самонадеяни и започнали да се питат дали не могат да заемат мястото на боговете, някои дори правели планове да се изкачат при тях и да ги прогонят. Идеята предизвикала голяма суматоха в небесните селения и всичките им обитатели започнали да обсъждат със Зевс какво трябва да се направи. Лесно можели да унищожат човечеството, но без него биха се лишили от жертвоприношенията, които толкова им харесвали.

Накрая на Гръмовержеца му хрумнало да разрежат човеците на две. Така не само силата им щяла да намалее наполовина, но броят им да се удвои и бо¬говете щели да получават още повече дарове и почит. Всички небесни обитатели приели този план с голя¬мо въодушевление. Хората били разполовени, в резултат на което се получили нови същества с по две ръце, два крака, едно лице, две уши и един полов орган. Освен това, за да не могат да изместят боговете, Зевс им вдъхнал непреодолим копнеж към друга¬та им половина. За да им даде някаква утеха, той им позволил да имат сношения, по време на които да са едно цяло. Съществата, които дотогава били с по два мъжки полови органа, щели вечно да търсят други мъже, за да се съединяват с тях. Онези с по два женски органа щели да намират утеха само в обятията на други жени. Съответно бившите двуполови щели да търсят половинката си измежду хората от другия пол, с което да възпроизвеждат човешкия род.

Макар че Платоновият мистичен разказ вероятно за мнозина звучи като пълна измишльотина, той не е уникален. Подобна идея съществува и в юдео-християнството, описана е в Стария завет. Според първа глава от Битие, на шестия ден от сътворението Бог създава същество „...по Своя образ... мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27). Изглежда, Божието творение по произход е двуполово и съдържа субстанцията на духа. Не само се казва, че това творение е по Божи образ (дух), но и че след седмия ден от сътворението (когато си почивал) Бог изведнъж осъзнал, че „нямаше човек, който да обработва земята" . Решил да направи Своето творение-дух „жива душа" , като вдъхне в ноздрите му дъха на живота и така Адам започнал съществуването си в материалния свят. Сетне, понеже не искал човекът да бъде сам, Бог взел от него едно ребро и му направил другарка:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека..."

В Новия завет Исус напомня на фарисеите, че отначало при сътворението Бог ги е направил „мъжко и женско... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът... Така, щото не са вече двама, а една плът" (Матея 19:4-6).
Също както в историята на Платон, първоначално човекът е създаден цял, но бил разделен със сътворяването на жената. Това кара някои да мислят, че човешкото същество е несъвършено и може да открие някакъв смисъл в съществуването си — буквален или психологически, само като се слее в любов, връзка или брак.

Освен в Стария завет, в равинската литература съществуват още няколко разказа за сътворението на мъжете и жените. В Мидраш се казва, че отначало Бог е създал Адам „с две лица", но после решил да го разреже на две и се получили женско и мъжко същество. Другаде се твърди, че при създаването си Адам бил двуполов. Подобна идея се открива в индуизма — универсалната душа осъзнава себе си, приисква й е да има другар и затова създава мъжа и жената от собственото си същество:
„В началото бил само Азът под формата на човек. Огледал се той и не видял друго, освен себе си... Но не сетил радост. Замислил се. Бил твърде голям като мъж и жена едновременно. Затова се разделил на две и така се получили съпруг и съпруга".

Тъй като Изтокът и Западът възприемат цялото като обединение на мъжкия и женския полюс, ян и ин, анима и анимус, мнозина поддържат тезата, че човешката душа поначало е двуполова и в някой момент ще се върне в това си състояние. Независимо от произхода на тази идея за еднократно разделяне на човешките същества, очевидно се смята, че лична¬та цялостност се постига само чрез връзка с външни индивиди.

Може би най-старият писмен документ за сродните души е на около 5000 години — това е легендата за египетските богове Озирис и Изида. В нея се говори за вечната любов между мъжкото и женското божество, които са едновременно брат и сестра и съпруг и съпруга. Предопределени да бъдат заедно, Озирис и Изида започват своята връзка още в майчината утроба, където са заченати заедно и излизат на бял свят като близнаци. Обичат се от самото си раждане. Тяхната любов е толкова силна и чиста, че дори смъртта не може да потуши чувствата им и да ги раз¬дели.

Озирис бива отвлечен и убит от своя завистлив брат Сет. Въпреки смъртта на своя съпруг, Изида успява да се слее с духа му и зачева детето-бог Хор. Това още повече вбесява Сет и той насича трупа на брат си на четиринадесет парчета. Макар и съсипана от скръб, Изида показва вечната си любов, като обикаля страната, събира парчетата, сглобява ги и съпругът й оживява. Нейната неугасваща вярност поддържа връзката им жива. За египтяните Изида е богинята на плодородието и майчинството, Озирис е богът на смъртта, а тяхното дете Хор е бог на слънцето и небето.

През цялата история човешкият стремеж към цялост е претворяван в митове, приказки и легенди. Това е завладяващата история за принца, който търси момичето със стъклената пантофка в „Пепеляшка". Това е съвършената целувка, която съживява всичко в „Спящата красавица". Това е любовта на красавицата, която преобразява звяра. Това е легендата за жабока-принц; нуждата на ромеовците да бъдат със своите жулиети; стрелите на Купидон, които отклоняват човека от пътя му. Тези приказки напомнят, че у самотния човек има нещо незавършено и в един момент откриваме, че всички се стремим да постигнем цялост.

Едгар Кейси за сродните души
Кевин Дж. Тодеши

15.02.2010 г.

Има обаче такава любов

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често за винаги...

Има обаче такава любов,
която, независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи, ти просто знаеш, че това е Тя...
Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз; знаеш, че нищо няма да е както преди...
Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...

Това е Истинската любов!

Молитва


Господи... обичам една душа - душа на цвете в пустиня. Силна, устояваща, жадуваща, самотна, чакаща...

Господи! Моля те! Позволи ми да се погрижа за това цвете. Превърни ме в капчица вода и заведи ме при него. Позволи да ме погълне. Така ще му помогна да се изпълни с живот, да разцъвти и ще може да омае целия свят с неповторимото си ухание.
Господи, моля те... дори само за миг... позволи ми да бъда слънчев лъч, нека мога да дам малко светлина и топлина на моето цвете. Да го стопля с любовта си и то да стане по-силно... После то ще може по вълшебен начин да разпръсква магията на тази любов и всеки който го доближи ще я усеща.
Господи, превърни ме и в полъх на вятър! Позволи ми да го доближа леко и нежно, да го почувствам, да го обгърна цялото и то да разбере в този момент, че е част от мен.
И накрая Господи... моля те за последно, научи ме на езика на цветята. Превърни ме в шепнещ глас, за да мога да му кажа колко го обичам.

Обичам те, цвете мое!

18.01.2010 г.

ЩАСТИЕТО Е В ТОВА КОЕТО ПРАВИШ, А НЕ В ТОВА КОЕТО ПРИТЕЖАВАШ

"Ако в теб има ентусиазъм, ти можеш да постигнеш всичко, което искаш". Х. ФОРД

 ПЪРВО В ЧОВЕК СЕ ПОРАЖДА ЖЕЛАНИЕТО...
ВТОРО ЧОВЕК АКТИВИРА ВОЛЯТА СИ ДА ГО ИЗПЪЛНИ  И КАЗВА ИСКАМ....

 ... НО ВИНАГИ ПО ВАЖНО Е КОГАТО СЕ ИЗПЪЛНИ ЖЕЛАНИЕТО.... ДА ПРОДЪЛЖИШ...

  А ЗАТОВА Е НЕОБХОДИМО ДА ИМАШ ЕНТУСИАЗЪМ ...
 ... ИНАЧЕ МЪРЗЕЛА И СКУКАТА ЩЕ ОБЕЗМИСЛЯТ И НАЙ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ ....

 ... НАЙ ТРУДНОТО Е ДА ПРОДЪЛЖИШ... И ДА ПОВЯРВАШ ЧЕ :

... ЛЮБОВТА ДАВА СИЛИ И ЕНТУСИАЗЪМ ДА ПРОДЪЛЖИШ ...

.... И ЧЕ ЩАСТИЕТО Е В ТОВА КОЕТО ПРАВИШ, А НЕ В ТОВА КОЕТО ПРИТЕЖАВАШ...



ВЕСЕЛЧУН

6.01.2010 г.

Молба за обич

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..." 


Незнаен

4.01.2010 г.

Благословенни неприятелите ми

Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите
ръце, отколкото приятелите. Приятелите
са ме връзвали за земята, неприятелите са ме
късали от земята и са рушали всичките ми
надежди на земята.


Те са ме направили чужденец в земните
царства и непотребен жител на земята. Както
гонен звяр намира по- сигурно убежище
от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите
ми, намерих най- сигурно убежище
под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито
неприятели не могат да погубят моята душа.
Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги прокилнам.


Те са изповядвали вместо мен греховете ми
пред света.


Те са ме бичували, когато съм се колебаел
дали да се бичувам сам.


Те са ме бичували, когато съм бягал от мъка.
Те са ме клели, когато съм се ласкаел.


Те са ме заплювали, когато съм се гордеел
със себе си.


Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.


Когато съм се правел на мъдър,
Те са ме наричали луд.

Когато съм се правел на силен,
Те са ми се смеели като на слабак.

Когато съм искал да водя хората,
те са ме блъскали най- отзад.


Когато съм искал да се обогатя,
те са ме удряли със желязна ръка през пръстите.


Когато съм мислел мирно да спя,
Те саме будили от сън.

Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен
живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.


Истина, неприятелите са ме откъснали от света
и са ми протегнали ръцете към твоя скут.


Благослови неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още
още повече ги огорчи против мене-


За да е безповратно бягството ми към Теб;

За да се скъсат като паяжина всичките ми
Надежди върху хората;

За да зацарува смирението докрай в моята душа;

За да стане сърцето ми гроб за двама зли
близнаци: гордостта и гнева;


За да събера всичките си съкровища на небето;

Ах, за да се освободя веднъж завинаги от
самоизмамата, що ме е заплела в страшната
мрежа на този измамен живот.


Неприятелите са ме научили д знам-
което малцина знаят- че човек няма други
неприятели в света освен себе си.


Само този мрази неприятелите, който не
знае, че неприятелите не са неприятели,

А сурови приятели.

Наистина тежко ми е да кажа кой ми
е направил повече добро и кой повече зло
в този свят: приятелите или неприятелите.


Затова благослови, Господи, и неприятелите,
и приятелите ми.


Робът проклина неприятелите, защото не
знае. А синът ги благославя, защото знае.


Защото синът знае, че неприятелите не могат
да се докоснат до живота му. Затова свободно
крачи сред тях и се моли Богу за тях.


Благослови неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.



“Езерни молитви”, Свети Николай Велимирович

26.12.2009 г.

Копнеж по "НИЕ"


Трудно ми е да те пусна,
Но ще те пусна защото виждам
как копнееш да не си тук.


Забравих вече, че не издържаше
Да си там където вечно си била,
За да си дори и за кратко тук.


Няма значиние дали обичаме,
Важното е да сме там където копнеем.
Там където е мисълта ни.


Не се сърди, но ще те изоставя,
Когато си тук, а мисълта ти е там.
Не за друго, а защото е безмислено да си тук.


Знам зовът те отвсякъде, дърпат те, искат те.
Само аз си мълча и не разкъсвам душата ти.
И те оставям отново да си там, а не тук.


Какво ми струва ли? Нищо...
От мен са яли и са късали, затова нищо ....
Нищо почти не е останало.. само един пламък


Само пламъкът ми не е ядлив...
Само той нищо не струва за плътоядците...
Затова тук има само огън, жар...


Тук можеш или да изгориш
Или да се запалиш и светиш.
Там можеш д а бъдеш само разкъсвана.


Но ще те пусна , защото все още
Предпочиташ да си разкъсвана там,
Отколкото да пламтиш тук.


Не знам може би там предпочиташ да гориш,
Може бе вече пламъкът тук не ти е нужен,
Понеже си имаш вече собствен.


А може би аз съм само една клечка,
Бурно пламнала в началото и срещнала
Твоите дълго трупани съчки, от там.


Защо ти е клечката повече....
Затова ще те пусна, защото вече гориш и сама...
И може би дириш сега съчки някъде отдавна струпани...


Знам че си и объркана и че трудно си тръгваш от тук,
Но нищо не може да се направи – човек отива там
Където най силно копнее... не че не си копняла нявга за тук.


Макар да ми е трудно и макар да умирам,
Пак ще те пусна ... там ..някъде.
Дори вече не искам да знам и къде...


Вече се научих да чета в очите ти,
На къде сочи копнежът ти...
И толкова ... Не сърди ...


Но ще те изоставя да следваш копнежа си.
Защото виждам как копнееш
да си повече там и по малко тук.


Всъщност тук отдавна вече го няма за теб.
Просто от време на време трябва да имаш
Място където да изябагаш от там.


Но мила.. не ти ли казах че всичко това е безмислено
И, че не можеш избяга от себе си...
И, че няма тук, няма и там...


И че копнежът те кара да бъдеш истински себе си.
И че ти си истински там където е мъсълта ти.
А мисълта ти малко е тук...


Тук е и винаги е било НИЕ.




Веселчун



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...