Показват се публикациите с етикет душа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет душа. Показване на всички публикации

22.06.2011 г.

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам, какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш, да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх, да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

3.03.2011 г.

Резонанс


Аз и Ти- Ние
Във Теб и в Мен- в Нас

Аз във Теб –
и Ти в Мен – Едно

Докосвам Теб
И ти докосваш Мен – Разливане

Познавам Те,
Позна Ме – Познато

Желая Те,
Желаеш Ме – За Живот

Дарявам Те,
Даряваш Ме – Отворени

Аз Изгубвам се- в Теб,
Ти изгуби се - в Мен – Изгубени

Гледам през Теб- и виждам се пак,
Гледаш през Мен- Себе си – Преоткрити

Ние Сме Заедно-
Аз и Ти е станало Нищо – Обединени

Ние Сме Всичко- От Нищото

Довери ми се- ето Ме...
Доверявам ти се – в Съюз

Имам Те,
Имаш Ме – Изпълване

Прегръщам Те,
Прегърни Ме – Обич

Пулсираш в Мен,
Пулсирам в Теб – Резонанс

Любовта е Резонанс
Ние - Отношение

Уморих се


Уморих се да прося внимание,
от близък да бъда обичан... между другото,
Уморих се от празните приказки , пустите погледи...
От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,
Накъдето се взира душата ми – пак пустота.
Уморих се да пълня мечтите на другите,
И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,
А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,
А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....
Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...
Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...
Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...
Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...
Душата ни- себе си във другите...
Затова – не ме обичайте,
когато сте сте чужди с душите Си.
Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,
Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си
- моята точка в сърцето ми...,
Откъдето безкрайно и винаги
Бликала е Онази извечната,
Онази - далечната,
неописуемо безкрайната,
Животворящата ...
и във мене посятата, Пълноводната
- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,
И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,
Удавен съм в собствения си извор...
Аз съм самия извор, а пълнводието
ме е направило Жив...
Затова с любов ще ви удавя...
Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун

15.10.2010 г.

Едно сърце,една душа разляти в Духа

Едно сърце,една душа разляти в Духа

И всяка вечер се моля на звездите, да те върнат те при мен,
а те с искри ми пращат сънища вълшебни,
поне в съня си чуден да съм с теб.
Деня за мен и теб изтрих,в нощта живеех с теб във стих.
Съня ни чуден стана истина в реалността,ноща преобразихме в светъл ден, изявихме любовта дори и в безкрайността.
Бъди ми слънце когато в студените нощи съм сама.
Бъди ми облак когато жаждата в мене призовава в теб дъжда.
Бъди ми нежен полъх с които галиш моята душа,като вихрушка ме откъсни от суетата на света.
Бъди в мене както аз съм в тебе, нека днес духа си слеем
да бъдем заедно в живота дори и след смъртта.
Тьй както Бог днес ни призова ,
да бъдем като едно сърце,една душа.
Телата ни в едно да слеем на веки във вечността.
Душите ни се сляха в една, като звездно-слънчева дъга,
изгряла с цялата си пълнота, светеща в безкрайността.
Сърцата ни забиха в ритъма на песента с която вселената
ни призова да носим радост на света.
Тьй с щастие изпълни ни духа, да дарим
истината , свободата с която сме откърмени от
силите на светлината.
Нов ред поставихме в света на правдата и добродетелта.
Любовта разляхме си  от все сърсе и все душа , неспирно искряща  светлина oгряваща замисъла на света.

8.07.2010 г.

6 Типа сродни души за една жена

Ние, жените, цял живот търсим Идеалния мъж, или сродната мъжка душа, но не можем да се отървем от илюзията да търсим в един и същи мъж всички най-прекрасни качества накуп.
Мъжете подхождат към връзките си доста по-прагматично. Не сте ли чували да споделят : "тази жена беше само за секс", или "това беше жената, с която oстанахме приятели за цял живот, но не си пасвахме сексуално", или пък : "тя се появи в живота ми, за да ми покаже, че не всичко е сметки и брак, но не ставаше за съпруга".
Ние, жените, обикновено смятаме, че щом срещнем нашата "душа-двойка", ще се познаем веднага и животът ни вече няма да бъде същият. Съвременната западна психология обаче твърди, че преди да дойде голямата среща в живота ни, ние преминаваме през шест връзки с шест сродни наши души. Но забележете - сродни за момента, в който се намираме, а не по принцип.

"Няма идеален мъж, има мъж за идеалния момент"


"Животът се променя толкова бързо, че мъжът, който може да се нарече "сродна душа" днес, утре може да изглежда "голяма грешка" - така казват психолозите. "Вината не е във вас, не е и в сляпата любов. Единици са хората, които намират всички качества, от които имат нужда, за да се чувстват хармонично с партньора си в ранна младост. Повечето от нас намират различни хора, които идеално пасват на емоционалните им нужди в различни етапи от живота. А когато този етап премине, не е нужно да се леят сълзи или да си създават комплекси, че нещо бъркат, че не им върви. По-добре е да се радват - дошло е времето за новата "сродна душа". Както се казва в книгите за духовно усъвършенстване - "когато ученикът е готов, учителят ще дойде". Същото е и с мъжете - когато си готова да научиш нещо ново за себе си, чрез взаимоотношенията, в живота ти винаги се появява перфектният мъж за тази цел.

Първата сродна душа ни "отваря очите" за любовта

Този човек се появява в живота ни между 14 и 22 години. Това е първият сериозен приятел. Този, който ни разкрива, че сме способни да изпитваме любов. Всъщност след години си даваме сметка, че сме обичали самата Любов, а не толкова него. Много често тази първа сериозна връзка свършва с брак. А не е препоръчително, защото ако не сте от онзи 0,01% намерили Единствения в ранна младост, е много вероятно този брак да свърши с развод.
...Топлина, обич, онова меко и ненатрапчиво мъжко присъствие в дома, заради което ти е изключително приятно да направиш салата в 11 вечерта след изтощителен ден. Онзи, с когото харесвате едни и същи книги, филми, музика, обичате едни и същи гости, кръчми, онзи, с когото парите ви стават общи и когато броите жълти стотинки за бира, и когато си купувате най-новия модел телевизор - онзи, с когото научаваш какво е да "живееш заедно с някого"...
"Сладкият идеализъм на тази първа любовна история е много труден за разбиране, когато всичко приключи - казва психотерапевтът Джулия Кол. - Тези първи връзки достигат много високи нива на интимност и хармония и когато приключат, партньорите са доста обезверени. Дълго след това могат да бъдат цинично настроени по отношение на любовта. Аз ги съветвам да гледат на връзката с тази първа сродна душа като на красива снимка. Тя отразява нещо истинско, но никога не можеш да възстановиш картинката, защото отдавна си се преместил от мястото, на което си позирал."

Втората сродна душа ни "отваря очите" за секса


Връзка тип "9 седмици и половина" или тип "Дива орхидея" - все едно, важното е, че сексът ви е отвъртял главата. Всички ви смятат за луда, а вие сте на километри далеч от трезвата оценка, защото само мисълта за него ви подмокря. Това е връзка, в която се обличате, за да бъдете събличани.
"Нищо чудно това да си остане "невероятната връзка на живота ви", ако освен сексуално си пасвате емоционално и интелектуално, но е чиста лудост, ако цялото й съдържание се изчерпва със страстта. Особено опасна е подобна връзка, когато имате различна емоционална опитност" - казват психолозите.
Психоложката Сюзън Джилиъм, автор на книгата "Любовен треньор", казва: "Страхотният секс може да промени химията в главата на жените и да им помогне да изградят най-вълнуващата и великолепна връзка в своя живот. Лошата страна на този химически процес е, че жените са способни да направят компромис с емоционалните си нужди в интерес на фантастичния оргазъм."

Tретата сродна душа ни "отваря очите" за приятелството

Голямо облекчение е да не лъжеш приятеля си, че цената на поредната блуза е с 20 лева по-малко. Този мъж, с когото за пръв път чувстваш дълбоко приятелство, а не само сексуално привличане е толкова слънчев, забавен и приятен, че можеш да го представиш веднага и на приятелите и на родителите си, всъщност, можеш да отидеш с него навсякъде и да бъдеш спокойна, че няма да те изложи. Все едно да имаш най-добър приятел-гей, но с приятната разлика, че имаш и с кого да спиш. Мъжът - противоотрова на стреса и на "токсичните" връзки.
Този тип мъж е по-полезен за здравето ти, отколкото за емоционалния ти живот. Въпреки че това е човекът, който ще ти възвърне самоуважението и ще поощри женствеността ти след някоя съсипваща връзка, е много вероятно да ти се прииска някоя по-силна страст, щом психическото ти здраве укрепне. Просто така е устроена жената.

Четвъртата сродна душа е с "вкус" на пътешествие

"Взех го буквално "на стоп" от пристанището в Созопол едно лято. Познавахме се слабо, знаех, че учи хората да опъват платната и да карат яхти. Помолих го да ме вземе на разходка по море до следващия пристан. Бях убедена, че където и да е този пристан, ще си взема от там обратно рейса до Созопол. Само че прекарах следващите 10 дни в обиколка на цялото ни Черноморие в абсолютно битнически вариант - хавлия, бански, т-шърт, дънки и дънково яке. Дума да няма, това са едни от най-романтичните дни в живота ми - с всичките му там изгреви, залези, морски бури, ветрове и джин с вкус на свобода, авантюра и пътуване буквално на там, където те отвее вятъра. В София обаче той се оказа твърде различен от мен."
"Колкото и да са романтични, това са случайни връзки - казва психоложката Джулия Кол. - Великолепно е да минеш през такава авантюра, защото не с всеки можеш да пътешестваш, но проблемът е, че когато смениш пейзажа с домашния, се сменят и отношенията във връзката - и най-често не продължават дълго."

Петата сродна душа ти разкрива силата на духовната близост

"Ако знаете какво дърво бях в Университета ... Курсовите ми работи бяха за шестица, но на изпит започваше да ме тресе - едно изречение не можех да кажа. В пети курс се залюбих с мой преподавател. Мисля, че "проговорих" пред него, защото много повече се притеснявах да не ме мисли за тъпа. Винаги имаше за какво да си говорим - заспивали сме на разсъмване, без да се усетим как в приказки са минали часове. Това е мъжът, който ме създаде, никога нямаше да се осмеля да застана пред микрофона, ако не беше той."

Да, но защо точно този тип най-често го пропускаме в живота си?!

Внимавай да не го пропуснеш,ти си умна жена, знаеш че мъжкият ум, който трепти в хармония с твоя е много силен афродизиак. Така е и за мъжа. И тази духовна хармония може да стане основа за силна и дълга връзка. Нали си спомняте историите на Ерика Джонг в "Страх от петдесеттте"? В живота й присъства и безумната първа любов, и най-великия любовник - венецианец, и случайният Мъж с вкус са авантюра. Но тя се жени за мъж, с когото има какво да си кажат, въпреки "унило увисналите презервативи по дивана на разсъмване".

Шестата сродна душа е за бягство от действителността

"Чувствате се в плен на делника, рутината, шаблона? Уморени сте от монотонността на живота си, работата, мъжа си? Налегне ли ви този ужас от делника и усещане за празнота, мъжът, когото ще срещнете, е вашата сродна душа за бягство от действителността. Това е мъжът, който се появява с гръм и трясък в живота ви, като вихрушка ви помита със себе си далеч от подредения свят и ви променя така, че и най-близките ви хора не могат да ви познаят" - така характеризират психолозите шестата сродна душа.

"Имах чувството, че ще полудея от ритъма - децата, работата, готвенето, събота и неделя на Витоша, два пъти годишно почивка, планиране на пазаруването, почивките, подаръците. Чувствах се толкова нещастна, ограбена и се записах на курс по йога. Влюбих се в инструктора. Той живееше страшно бедно, но беше щастлив. Духът му беше свободен, лишен от земни грижи. Освен това колкото и да е добър съпругът ти в леглото, той просто е различна категория човек, той ти става нещо като делови партньор, а в секса няма нищо делово. В секса има мистерия, магия, има вкус на забранен плод. Затова откачаш и въобще не мислиш да изграждаш нещо с такъв човек - привлича те като магнит неговата недосегаемост. Можех да се закълна, че това е мъжът, когото искам да следвам."

Тази  авантюра в някои случаи е много полезна за семейството. Всички по свой начин научават какъв е смисълът на това да пазим семейството си. Тези жени, които са изживели подобна авантюра впоследствие обичат мъжа си и децата си повече от всякога, защото докато са с другия започват да им липсват простичките ежедневни неща...
Задачата на този тип връзка е не да те промени, а да те накара да "прогледнеш" кои са твоите истински, съкровени стойности в живота.

Седмият: твоята истинска сродна душа

"Много е важно този мъж да ви бъде равностоен в сексуално отношение, с него може да обикаляте света, но и да живеете подредено в бяла спретната къщурка, той е най-умният мъж, който някога сте срещали, и категорично е най-добрият ви приятел. Но дори да не е перфектен по някой от тези "параграфи", голямата разлика между него и всички останали по пътя ви към взаимоотношенията е, че това е мъжът, чиито ценности са като вашите и наистина иска същите неща от живота, които искате и вие."

С годините еуфорията от влюбването става все по-кратка, толкова предвидими започват да изглеждат всички....Започвате да губите вкус към идеята за съжителство. И когато срещнете Единствения е много вероятно да не повярвате на случващото се и упорито да си "затваряте очите" пред положителните качества на човека срещу вас, защото вече не вярвате, че е възможно някой да е толкова "едно към едно" с вас самата. Много важно обстоятелство е това да сте израстнали в една и съща социална среда, по сходен начин да сте се борили с живота, да харесвате едни и същи неща и двамата да искате да имате деца. И двамата да сте имали сходни емоционални преживявания и освен това се оказва изключително важно, да си допадате в дреболиите, например - обичате да пълните количката в супермаркета, а след това да отидете в скъп ресторант. Еднакъв да е и начинът по който клюкарствате и обсъждаме другите - нямате представа колко освобождаващо  действа това.

Ето и мнението на Джулия Кол: "Свикнали сме да мислим, че противоположностите се привличат. Но истината е, че подобията ни събират заедно. Крайно изтощително е да живееш с някого, чиято гледна точка за света е коренно различна от твоята. Това може да те привлече, за да научиш нещо, но не трябва да оставаш там, иначе ще има да се чудиш защо всичко изглежда наред, но ти си все отчаяна. Колкото по сходни сте във вашето поведение, ценности и външен вид, толкова по-голям е шансът връзката ви да бъде истинска и да продължи дълго. В един идеален свят, вие и партньорът ви трябва да се стремите другият да е щастлив. Ако откриете всичко това в един човек, не го оставяйте да си отиде."

 Лошото е, че не срещаме мъжете точно в този ред. Понякога Седмият се явява между Третия и Четвъртия и се налага да живеем с Шестия.

14.06.2010 г.

Докато спиш


Дойдох в съня ти ненагледна.
Не ме очакваше, нали?
До теб за малко ще поседна,
за да съм с теб докато спиш.

Ръката ти ще галя нежно
и с обич ще я подържа,
притихнал и смирен копнежно
всред тишината на нощта.

Докато спиш ще ти прошепвам
омайно влюбени слова
и всред съня ти ще последвам
зова на твоята душа.

Тогава, вплетени ще литнат
душите ни навън в нощта
и обединени ще притихнат
омаяни от любовта!

Ще бродят тихо из небето
обсипани от звезден прах
и ще пътуват всред мечтите,
пречистени от зло и грях.

Когато сутринта потръпне,
сияеща от светлина,
душите ни ще се завърнат -
преплетени ще са в една!

Тогава аз ще си отида,
изпълнен с приказна любов
и всяка нощ при теб ще идвам
за звездни мигове готов!



автор: SPIHINX

20.02.2010 г.

Сродната душа

Според митовете и легендите първоначалната идея за сродната душа е, че в някой момент от историята на света човекът — буквално или метафорично, е бил подложен на разполовяване. Накратко казано, някога човешката душа била цяла и завършена, но впоследствие по някакъв начин се е разделила на две или повече части. Оттогава всеки човек се чувства непълноценен и се мъчи да постигне завършеност, като намери другата си половинка.

Според древногръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр.н.е.) хората вечно търсят половинката си, след като някога Зевс ги е разделил на две. В „Симпозиум", един от най-известните си диалози, философът заявява, че отначало човекът е бил доста по-различен от сега. Имало три вида човешки същества: мъже, жени и двуполови. Всяко същество имало по четири крака, четири ръце, две лица, чети¬ри уши и два полови органа.

Явно в даден момент след сътворението хората станали твърде самонадеяни и започнали да се питат дали не могат да заемат мястото на боговете, някои дори правели планове да се изкачат при тях и да ги прогонят. Идеята предизвикала голяма суматоха в небесните селения и всичките им обитатели започнали да обсъждат със Зевс какво трябва да се направи. Лесно можели да унищожат човечеството, но без него биха се лишили от жертвоприношенията, които толкова им харесвали.

Накрая на Гръмовержеца му хрумнало да разрежат човеците на две. Така не само силата им щяла да намалее наполовина, но броят им да се удвои и бо¬говете щели да получават още повече дарове и почит. Всички небесни обитатели приели този план с голя¬мо въодушевление. Хората били разполовени, в резултат на което се получили нови същества с по две ръце, два крака, едно лице, две уши и един полов орган. Освен това, за да не могат да изместят боговете, Зевс им вдъхнал непреодолим копнеж към друга¬та им половина. За да им даде някаква утеха, той им позволил да имат сношения, по време на които да са едно цяло. Съществата, които дотогава били с по два мъжки полови органа, щели вечно да търсят други мъже, за да се съединяват с тях. Онези с по два женски органа щели да намират утеха само в обятията на други жени. Съответно бившите двуполови щели да търсят половинката си измежду хората от другия пол, с което да възпроизвеждат човешкия род.

Макар че Платоновият мистичен разказ вероятно за мнозина звучи като пълна измишльотина, той не е уникален. Подобна идея съществува и в юдео-християнството, описана е в Стария завет. Според първа глава от Битие, на шестия ден от сътворението Бог създава същество „...по Своя образ... мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27). Изглежда, Божието творение по произход е двуполово и съдържа субстанцията на духа. Не само се казва, че това творение е по Божи образ (дух), но и че след седмия ден от сътворението (когато си почивал) Бог изведнъж осъзнал, че „нямаше човек, който да обработва земята" . Решил да направи Своето творение-дух „жива душа" , като вдъхне в ноздрите му дъха на живота и така Адам започнал съществуването си в материалния свят. Сетне, понеже не искал човекът да бъде сам, Бог взел от него едно ребро и му направил другарка:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека..."

В Новия завет Исус напомня на фарисеите, че отначало при сътворението Бог ги е направил „мъжко и женско... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът... Така, щото не са вече двама, а една плът" (Матея 19:4-6).
Също както в историята на Платон, първоначално човекът е създаден цял, но бил разделен със сътворяването на жената. Това кара някои да мислят, че човешкото същество е несъвършено и може да открие някакъв смисъл в съществуването си — буквален или психологически, само като се слее в любов, връзка или брак.

Освен в Стария завет, в равинската литература съществуват още няколко разказа за сътворението на мъжете и жените. В Мидраш се казва, че отначало Бог е създал Адам „с две лица", но после решил да го разреже на две и се получили женско и мъжко същество. Другаде се твърди, че при създаването си Адам бил двуполов. Подобна идея се открива в индуизма — универсалната душа осъзнава себе си, приисква й е да има другар и затова създава мъжа и жената от собственото си същество:
„В началото бил само Азът под формата на човек. Огледал се той и не видял друго, освен себе си... Но не сетил радост. Замислил се. Бил твърде голям като мъж и жена едновременно. Затова се разделил на две и така се получили съпруг и съпруга".

Тъй като Изтокът и Западът възприемат цялото като обединение на мъжкия и женския полюс, ян и ин, анима и анимус, мнозина поддържат тезата, че човешката душа поначало е двуполова и в някой момент ще се върне в това си състояние. Независимо от произхода на тази идея за еднократно разделяне на човешките същества, очевидно се смята, че лична¬та цялостност се постига само чрез връзка с външни индивиди.

Може би най-старият писмен документ за сродните души е на около 5000 години — това е легендата за египетските богове Озирис и Изида. В нея се говори за вечната любов между мъжкото и женското божество, които са едновременно брат и сестра и съпруг и съпруга. Предопределени да бъдат заедно, Озирис и Изида започват своята връзка още в майчината утроба, където са заченати заедно и излизат на бял свят като близнаци. Обичат се от самото си раждане. Тяхната любов е толкова силна и чиста, че дори смъртта не може да потуши чувствата им и да ги раз¬дели.

Озирис бива отвлечен и убит от своя завистлив брат Сет. Въпреки смъртта на своя съпруг, Изида успява да се слее с духа му и зачева детето-бог Хор. Това още повече вбесява Сет и той насича трупа на брат си на четиринадесет парчета. Макар и съсипана от скръб, Изида показва вечната си любов, като обикаля страната, събира парчетата, сглобява ги и съпругът й оживява. Нейната неугасваща вярност поддържа връзката им жива. За египтяните Изида е богинята на плодородието и майчинството, Озирис е богът на смъртта, а тяхното дете Хор е бог на слънцето и небето.

През цялата история човешкият стремеж към цялост е претворяван в митове, приказки и легенди. Това е завладяващата история за принца, който търси момичето със стъклената пантофка в „Пепеляшка". Това е съвършената целувка, която съживява всичко в „Спящата красавица". Това е любовта на красавицата, която преобразява звяра. Това е легендата за жабока-принц; нуждата на ромеовците да бъдат със своите жулиети; стрелите на Купидон, които отклоняват човека от пътя му. Тези приказки напомнят, че у самотния човек има нещо незавършено и в един момент откриваме, че всички се стремим да постигнем цялост.

Едгар Кейси за сродните души
Кевин Дж. Тодеши

19.02.2010 г.

Историята на една любов!

Среща,
поглед-
нежен трепет в сърцето.
Раздяла,
спомен-
тъжен взор към небето.
Надежда,
копнеж-
сън недостижим.
Полунощ,
жена-
"-това ли е моя любим?"
Светлина,
топлина-
буен огън в очите.
Привлича,
магнит-
буди страст във жените.
Свободен?
Обвързан?
Загадка за нея...
Красив,
магнетичен-
как с него да се слее...
Закачка
в писмо,
невинна лъжа .
Приятелство
мнимо.
Сродна душа?
Виртуалност,
възбуда-
Безсънни нощи...
Жената
от него-
искаше още и още.
Импулс,
безрасъдство-
тя тръгна тогава.
Колебание,
страх...-
каквото има да става!
Сърце
присвито-
тяло тепери.
Не беше
лесно-
тоз любим да намери.
Врата
се отваря-
тогава го зърна.
За момент
да припадне,
а той я прегърна...
Мигове
безценни -
споделиха с взаимност.
Любов
си раздаваха-
с детска невинност.
Щастие,
обич-
сбъднати мечти...
Докосване,
милувки -
а времето лети!
Желание,
страст-
вплетено тяло...
Последващ
екстаз-
сякаш времето бе спряло...

18.02.2010 г.

Ти си...

Когато те видях за първи път, бях заслепена от огъня в очите ти!
В мига, в който те зърнах се влюбих в теб...
Ти си за мен вълшебно видение!
Кой ти даде силата на тази магия?

Ти си- красотата на моята утрин...
Ти си- усмивката на моя ден...
Ти си- полъха на нежната ми вечер...
Ти си- огъня във хладните ми нощи...
Ти си- красотата на изгрева...
Ти си- сиянието на залеза...
Ти си- светлина в тъмнината...
Ти си- вълшебният шепот на вятъра...
Ти си- безкрайното синьо в морето...
Ти си- вярата ми в утрешния ден...
Ти си- моят сън, моята надежда, моята реалност...
Ти си- вечността, владетел си на моята душа...
Ти си- моят свят - познат и непознат...

Ти си всичко за мен... Пътеводната ми светлина...
Обичам те! Обожавам те...

17.02.2010 г.

Това е любов


Да мисля за теб ден и нощ! Всяка минута!
Да настръхвам само като те погледна!
Да чувствам физическа болка, когато си далеч от мен!
Това е любов!
Да ме любиш нежно и ненаситно!
Да пия вечер чаша вино с теб!
Да разговаряме дълго!
Това е любов!
Да чувствам душата си ведно с твоята!
Сърцето ми да бие в един ритъм с твоето! Да чувам мислите ти!
Това е любов!
Да сбъдвам мечтите ти!
Да довършваш изреченията ми!
Да гледаме в една посока!
Това е …

16.02.2010 г.

Любов към себе си

Мислиш за душата си– проявяваш любов към себе си.
Осъзнаваш, какво чувства твоята душа - проявяваш любов към себе си, към своята душа.
Изразяваш това чувство гласно - проявяваш любов към себе си.
Освобождаваш се от негативните чувства, преживявания - проявяваш любов към себе си.
Упражняваш се със душата - проявяваш любов към себе си.
Благодариш за всичко и на всеки - проявяваш любов към себе си.
Опознаваш и осъзнаваш, на какво ни учат нас негативните преживявания - проявяваш любов
към себе си.
Беседваш от душата - проявяваш любов към себе си.
Извършваш постъпки на душата - проявяваш любов към себе си.
Намираш делото на душата и се занимаваш с него - проявяваш любов към себе си.
Пробуждаш сексуалната енергия - проявяваш любов към себе си.
Слушаш гласа на душата, за това, за да вземеш правилно, душевно решение - проявяваш любов
към себе си.
Мечтаеш от душата - проявяваш любов към себе си.
Създаваш идеален образ на себе си - проявяваш любов към себе си.
Твориш идеален образ на своя живот - проявяваш любов към себе си.
И най-главното:
Живот по лъча на душата – това е висша степен на проявление на любовта към себе си.


Лермонтов

15.02.2010 г.

Има обаче такава любов

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често за винаги...

Има обаче такава любов,
която, независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи, ти просто знаеш, че това е Тя...
Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз; знаеш, че нищо няма да е както преди...
Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...

Това е Истинската любов!

Молитва


Господи... обичам една душа - душа на цвете в пустиня. Силна, устояваща, жадуваща, самотна, чакаща...

Господи! Моля те! Позволи ми да се погрижа за това цвете. Превърни ме в капчица вода и заведи ме при него. Позволи да ме погълне. Така ще му помогна да се изпълни с живот, да разцъвти и ще може да омае целия свят с неповторимото си ухание.
Господи, моля те... дори само за миг... позволи ми да бъда слънчев лъч, нека мога да дам малко светлина и топлина на моето цвете. Да го стопля с любовта си и то да стане по-силно... После то ще може по вълшебен начин да разпръсква магията на тази любов и всеки който го доближи ще я усеща.
Господи, превърни ме и в полъх на вятър! Позволи ми да го доближа леко и нежно, да го почувствам, да го обгърна цялото и то да разбере в този момент, че е част от мен.
И накрая Господи... моля те за последно, научи ме на езика на цветята. Превърни ме в шепнещ глас, за да мога да му кажа колко го обичам.

Обичам те, цвете мое!

14.02.2010 г.

Любовно от ЙОТО ПАЦОВ: Обяснение, Достатъчност, Носталгия

Обяснение
Сега ти пиша, жаден за любов,
зашеметен от сладостни мечти,
Намерихме в живота извор нов,
от който пием само аз и ти ...


https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9OP-ADwuJdqU-N_ve3t3ynnHaxqjeICVkNj3RPqhpWQNHmCXhCk5VAxgC8mlfJzHteUixOzKHlnuEktYXI1Al7BxcPM1kTK1unWUJ6EdEkBgLkCfQ_XgaqpjTCwHUR5lr6_zOTEj7XdUv/s400/%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B51.jpgДостатъчност
Слава богу, има много дни да се търкалят,
да се смеят, да се любят, нежно да се галят.
Слава богу, ние с тебе в тези дни сме двама-
ти ме искаш, аз те искам: нищо друго няма !

Носталгия
Чакат ни чукарите, чакат ни дърветата,
чакат ни върхарите, чакат ни деретата,
чака ни реката бяла и небето от мастило,
и душата ми те чака, мое птиче мило...


Йото Пацов - "Курбан"

12.02.2010 г.

Две в едно

Сродна душа...
Муза на емоции...
Вихър на чувства...

Ти си моето 2-ро "аз"

Обичам те 



Тишина смълчана,
напираща вълна,
неутолена жажда-
непозната, но желана...

2 в 1 се сливат и
вместо да се губя,
сила по голяма стават-
непозната, но желана...


Обичам те



Котка и Котарак

6.01.2010 г.

Молба за обич

Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..." 


Незнаен

4.01.2010 г.

Благословенни неприятелите ми

Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Неприятелите повече са ме тикали в Твоите
ръце, отколкото приятелите. Приятелите
са ме връзвали за земята, неприятелите са ме
късали от земята и са рушали всичките ми
надежди на земята.


Те са ме направили чужденец в земните
царства и непотребен жител на земята. Както
гонен звяр намира по- сигурно убежище
от негонения, тъй и аз, гонен от неприятелите
ми, намерих най- сигурно убежище
под Твоята шатра, гдето нито приятели, нито
неприятели не могат да погубят моята душа.
Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги прокилнам.


Те са изповядвали вместо мен греховете ми
пред света.


Те са ме бичували, когато съм се колебаел
дали да се бичувам сам.


Те са ме бичували, когато съм бягал от мъка.
Те са ме клели, когато съм се ласкаел.


Те са ме заплювали, когато съм се гордеел
със себе си.


Благословенни неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.


Когато съм се правел на мъдър,
Те са ме наричали луд.

Когато съм се правел на силен,
Те са ми се смеели като на слабак.

Когато съм искал да водя хората,
те са ме блъскали най- отзад.


Когато съм искал да се обогатя,
те са ме удряли със желязна ръка през пръстите.


Когато съм мислел мирно да спя,
Те саме будили от сън.

Когато съм зидал дом за дълъг и спокоен
живот, те са го рушали и са ме изпъждали вън.


Истина, неприятелите са ме откъснали от света
и са ми протегнали ръцете към твоя скут.


Благослови неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.

Благослови ги и ги умножи; умножи ги и още
още повече ги огорчи против мене-


За да е безповратно бягството ми към Теб;

За да се скъсат като паяжина всичките ми
Надежди върху хората;

За да зацарува смирението докрай в моята душа;

За да стане сърцето ми гроб за двама зли
близнаци: гордостта и гнева;


За да събера всичките си съкровища на небето;

Ах, за да се освободя веднъж завинаги от
самоизмамата, що ме е заплела в страшната
мрежа на този измамен живот.


Неприятелите са ме научили д знам-
което малцина знаят- че човек няма други
неприятели в света освен себе си.


Само този мрази неприятелите, който не
знае, че неприятелите не са неприятели,

А сурови приятели.

Наистина тежко ми е да кажа кой ми
е направил повече добро и кой повече зло
в този свят: приятелите или неприятелите.


Затова благослови, Господи, и неприятелите,
и приятелите ми.


Робът проклина неприятелите, защото не
знае. А синът ги благославя, защото знае.


Защото синът знае, че неприятелите не могат
да се докоснат до живота му. Затова свободно
крачи сред тях и се моли Богу за тях.


Благослови неприятелите ми, Господи.
И аз ги благославям и не ги проклинам.



“Езерни молитви”, Свети Николай Велимирович

26.12.2009 г.

Копнеж по "НИЕ"


Трудно ми е да те пусна,
Но ще те пусна защото виждам
как копнееш да не си тук.


Забравих вече, че не издържаше
Да си там където вечно си била,
За да си дори и за кратко тук.


Няма значиние дали обичаме,
Важното е да сме там където копнеем.
Там където е мисълта ни.


Не се сърди, но ще те изоставя,
Когато си тук, а мисълта ти е там.
Не за друго, а защото е безмислено да си тук.


Знам зовът те отвсякъде, дърпат те, искат те.
Само аз си мълча и не разкъсвам душата ти.
И те оставям отново да си там, а не тук.


Какво ми струва ли? Нищо...
От мен са яли и са късали, затова нищо ....
Нищо почти не е останало.. само един пламък


Само пламъкът ми не е ядлив...
Само той нищо не струва за плътоядците...
Затова тук има само огън, жар...


Тук можеш или да изгориш
Или да се запалиш и светиш.
Там можеш д а бъдеш само разкъсвана.


Но ще те пусна , защото все още
Предпочиташ да си разкъсвана там,
Отколкото да пламтиш тук.


Не знам може би там предпочиташ да гориш,
Може бе вече пламъкът тук не ти е нужен,
Понеже си имаш вече собствен.


А може би аз съм само една клечка,
Бурно пламнала в началото и срещнала
Твоите дълго трупани съчки, от там.


Защо ти е клечката повече....
Затова ще те пусна, защото вече гориш и сама...
И може би дириш сега съчки някъде отдавна струпани...


Знам че си и объркана и че трудно си тръгваш от тук,
Но нищо не може да се направи – човек отива там
Където най силно копнее... не че не си копняла нявга за тук.


Макар да ми е трудно и макар да умирам,
Пак ще те пусна ... там ..някъде.
Дори вече не искам да знам и къде...


Вече се научих да чета в очите ти,
На къде сочи копнежът ти...
И толкова ... Не сърди ...


Но ще те изоставя да следваш копнежа си.
Защото виждам как копнееш
да си повече там и по малко тук.


Всъщност тук отдавна вече го няма за теб.
Просто от време на време трябва да имаш
Място където да изябагаш от там.


Но мила.. не ти ли казах че всичко това е безмислено
И, че не можеш избяга от себе си...
И, че няма тук, няма и там...


И че копнежът те кара да бъдеш истински себе си.
И че ти си истински там където е мъсълта ти.
А мисълта ти малко е тук...


Тук е и винаги е било НИЕ.




Веселчун