Показват се публикациите с етикет БРАК. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет БРАК. Показване на всички публикации

20.02.2010 г.

Сродната душа

Според митовете и легендите първоначалната идея за сродната душа е, че в някой момент от историята на света човекът — буквално или метафорично, е бил подложен на разполовяване. Накратко казано, някога човешката душа била цяла и завършена, но впоследствие по някакъв начин се е разделила на две или повече части. Оттогава всеки човек се чувства непълноценен и се мъчи да постигне завършеност, като намери другата си половинка.

Според древногръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр.н.е.) хората вечно търсят половинката си, след като някога Зевс ги е разделил на две. В „Симпозиум", един от най-известните си диалози, философът заявява, че отначало човекът е бил доста по-различен от сега. Имало три вида човешки същества: мъже, жени и двуполови. Всяко същество имало по четири крака, четири ръце, две лица, чети¬ри уши и два полови органа.

Явно в даден момент след сътворението хората станали твърде самонадеяни и започнали да се питат дали не могат да заемат мястото на боговете, някои дори правели планове да се изкачат при тях и да ги прогонят. Идеята предизвикала голяма суматоха в небесните селения и всичките им обитатели започнали да обсъждат със Зевс какво трябва да се направи. Лесно можели да унищожат човечеството, но без него биха се лишили от жертвоприношенията, които толкова им харесвали.

Накрая на Гръмовержеца му хрумнало да разрежат човеците на две. Така не само силата им щяла да намалее наполовина, но броят им да се удвои и бо¬говете щели да получават още повече дарове и почит. Всички небесни обитатели приели този план с голя¬мо въодушевление. Хората били разполовени, в резултат на което се получили нови същества с по две ръце, два крака, едно лице, две уши и един полов орган. Освен това, за да не могат да изместят боговете, Зевс им вдъхнал непреодолим копнеж към друга¬та им половина. За да им даде някаква утеха, той им позволил да имат сношения, по време на които да са едно цяло. Съществата, които дотогава били с по два мъжки полови органа, щели вечно да търсят други мъже, за да се съединяват с тях. Онези с по два женски органа щели да намират утеха само в обятията на други жени. Съответно бившите двуполови щели да търсят половинката си измежду хората от другия пол, с което да възпроизвеждат човешкия род.

Макар че Платоновият мистичен разказ вероятно за мнозина звучи като пълна измишльотина, той не е уникален. Подобна идея съществува и в юдео-християнството, описана е в Стария завет. Според първа глава от Битие, на шестия ден от сътворението Бог създава същество „...по Своя образ... мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27). Изглежда, Божието творение по произход е двуполово и съдържа субстанцията на духа. Не само се казва, че това творение е по Божи образ (дух), но и че след седмия ден от сътворението (когато си почивал) Бог изведнъж осъзнал, че „нямаше човек, който да обработва земята" . Решил да направи Своето творение-дух „жива душа" , като вдъхне в ноздрите му дъха на живота и така Адам започнал съществуването си в материалния свят. Сетне, понеже не искал човекът да бъде сам, Бог взел от него едно ребро и му направил другарка:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека..."

В Новия завет Исус напомня на фарисеите, че отначало при сътворението Бог ги е направил „мъжко и женско... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът... Така, щото не са вече двама, а една плът" (Матея 19:4-6).
Също както в историята на Платон, първоначално човекът е създаден цял, но бил разделен със сътворяването на жената. Това кара някои да мислят, че човешкото същество е несъвършено и може да открие някакъв смисъл в съществуването си — буквален или психологически, само като се слее в любов, връзка или брак.

Освен в Стария завет, в равинската литература съществуват още няколко разказа за сътворението на мъжете и жените. В Мидраш се казва, че отначало Бог е създал Адам „с две лица", но после решил да го разреже на две и се получили женско и мъжко същество. Другаде се твърди, че при създаването си Адам бил двуполов. Подобна идея се открива в индуизма — универсалната душа осъзнава себе си, приисква й е да има другар и затова създава мъжа и жената от собственото си същество:
„В началото бил само Азът под формата на човек. Огледал се той и не видял друго, освен себе си... Но не сетил радост. Замислил се. Бил твърде голям като мъж и жена едновременно. Затова се разделил на две и така се получили съпруг и съпруга".

Тъй като Изтокът и Западът възприемат цялото като обединение на мъжкия и женския полюс, ян и ин, анима и анимус, мнозина поддържат тезата, че човешката душа поначало е двуполова и в някой момент ще се върне в това си състояние. Независимо от произхода на тази идея за еднократно разделяне на човешките същества, очевидно се смята, че лична¬та цялостност се постига само чрез връзка с външни индивиди.

Може би най-старият писмен документ за сродните души е на около 5000 години — това е легендата за египетските богове Озирис и Изида. В нея се говори за вечната любов между мъжкото и женското божество, които са едновременно брат и сестра и съпруг и съпруга. Предопределени да бъдат заедно, Озирис и Изида започват своята връзка още в майчината утроба, където са заченати заедно и излизат на бял свят като близнаци. Обичат се от самото си раждане. Тяхната любов е толкова силна и чиста, че дори смъртта не може да потуши чувствата им и да ги раз¬дели.

Озирис бива отвлечен и убит от своя завистлив брат Сет. Въпреки смъртта на своя съпруг, Изида успява да се слее с духа му и зачева детето-бог Хор. Това още повече вбесява Сет и той насича трупа на брат си на четиринадесет парчета. Макар и съсипана от скръб, Изида показва вечната си любов, като обикаля страната, събира парчетата, сглобява ги и съпругът й оживява. Нейната неугасваща вярност поддържа връзката им жива. За египтяните Изида е богинята на плодородието и майчинството, Озирис е богът на смъртта, а тяхното дете Хор е бог на слънцето и небето.

През цялата история човешкият стремеж към цялост е претворяван в митове, приказки и легенди. Това е завладяващата история за принца, който търси момичето със стъклената пантофка в „Пепеляшка". Това е съвършената целувка, която съживява всичко в „Спящата красавица". Това е любовта на красавицата, която преобразява звяра. Това е легендата за жабока-принц; нуждата на ромеовците да бъдат със своите жулиети; стрелите на Купидон, които отклоняват човека от пътя му. Тези приказки напомнят, че у самотния човек има нещо незавършено и в един момент откриваме, че всички се стремим да постигнем цялост.

Едгар Кейси за сродните души
Кевин Дж. Тодеши

17.02.2010 г.

ВЕЛИКИ МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА

“Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”
Уилям Шекспир
“За света може да си просто един човек, но за някой определен човек може да си целия свят.”
Бил Уилсон
“Да обичаш е по-лесно, отколкото да докажеш любовта си.”
Омир
“Да обикнеш себе си означава да дадеш началото на доживотен романс.”
Оскар Уайлд
“Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие.”
Лайбниц
“Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят.”
Александър Дюма – син
“Раните, причинени от любовта, не винаги убиват, но никога не зарастват.”
Байрон
“Разбираш, че си влюбен, когато не искаш и не можеш да спиш през нощта, защото реалният ти живот превъзхожда сънищата.”
неизвестен автор
“Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Сервантес
“Ревността се ражда винаги едновременно с любовта, но не винаги умира заедно с нея.”
Ларошфуко
“Страстта е чист стремеж за притежание. Истинската любов се състои точно в преобразуването на желанието за притежаване в желание за отдаване.”
Октавио Пас
“Ти и аз! Няма свят извън двама ни! Миналото е забравено, а няма бъдеще.
Има само мигове, в които се вкусва безкраят на опиянението.”
Асен Златаров
“Той иска наслада, а тя му дава любов. Той иска часове, а тя му предлага цяла вечност.”
Стефан Цвайг
“Тайната на успешния брак си остава тайна.”
Хенри Янгмен
“Ти не обичаш една жена, защото е красива – тя е красива, защото я обичаш.”
неизвестен автор
“Този човек, който обичаш в мене, естествено е по-добър от мене: аз не съм такъв. Но ти ме обичай, и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си.”
М. Пришвин
“У всеки поет има жена, която е създала половината от произведенията му.”
Виктор Юго
“Усмивката е ключ към любовта. Който не може да се усмихва, не може да обича, нито да спечели нечия любов.”
Неизвестен автор
“Хората, които са обичали само веднъж в живота си, наистина са празни хора. Това, което те наричат лоялност, вярност, аз наричам летаргия, рутина или липса на въображение. Верността за емоционалния живот е като постоянството за интелекта – просто признание за провал.”
Оскар Уайлд
“Целувката е вълшебен трик, измислен от природата да възпира речта, тогава, когато думите станат излишни.”
Ингрид Бергман
“Човек не е ревнив, когато обича, а когато иска да бъде обичан.”
неизвестен автор
“Човек не обича истински, ако не обича вечно.”
Еврипид
“Любовта позволява да избягаме извън вечните окови. От вечния възход, който е само вечно падение. Тя ни тика извън самите нас. Тя разчупва дяволския кръг. Да обичаш значи да забравиш света, минаващото време, нещастието, че съществуваш. Значи да забравиш себе си в полза на нещо друго. Значи да откриеш истината отвъд привидностите и да избереш трайното пред мимолетното.”
Жан Д'Омерсон “Историята на скитащия евреин”
“Любовта прави от всеки човек поет.”
Платон
“Любовта се възбужда не само от красотата, а от съзнанието, че си обичан.”
Петър Бицили
“Макар, че не мога да те обичам по начина, който ти би искала, аз те обичам с цялото си сърце – единственият добър начин, който аз познавам.”
неизвестен автор
“Много по-лесно е да умреш за жената, която обичаш, отколкото да живееш с нея.”
Байрон
“Мъжете презират онова, което е лесно постижимо.”
реплика от филма “Кама сутра – приказка за любовта”
“Мъжката ревност е разновидност на чувството за собственост.”
Пол Лафарг
“Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... Те се усещат в сърцето.”
Хелън Келър
“Необходимо е да усетиш дъха на една хубава жена върху себе си, за да станеш мъж.”
Тео Ван Гог
“На ревността всичко й е ясно – само доказателства няма.”
Лермонтов
“Най-силна е онази любов, която може да покаже своята слабост.”
Пауло Коельо
“Научаваме се да обичаме, не когато срещнем съвършения човек, а когато започнем да вярваме в съвършенството на несъвършен човек.”
неизвестен автор
“Не забравяй да обичаш себе си!”
Сорен Кииркегард
“Не любовта кара живота да се движи напред. Любовта прави живота значим и смислен.”
Франклин Джоунс
“Незрялата любов казва: “Обичам те, защото имам нужда от теб!” Зрялата любов казва: “Имам нужда от теб, защото те обичам”.”
Ерик Фром
“Никое човешко същество не може наистина да разбере другия и никой не може да осигури на другия щастие.”
Греъм Грийн
“Няма тиха любов. Любовта винаги е придружавана от агония, екстаз, огромна радост и дълбока горест.”
Пауло Коельо
“Любовта е като навика на пушенето – едни не могат без него, други сменят тютюна, трети се отказват напълно, за да си възвърнат загубения вкус.”
Бранислав Нушич
“Всеки ден те обичам повече от вчера и по-малко от утре.”
неизвестен автор
“Да обичаш – това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.”
Шекспир
“Да обичаш, значи да действаш!”
Виктор Юго
“Душата на влюбения живее в чуждо тяло.”
Плутарх
“Да се съпротивляваш на любовта, означава да я снабдиш с ново оръжие.”
Жорж Санд
“Добър съпруг е онзи, който никога не заспива пръв нощем и никога не се събужда втори сутрин.”
Балзак
“Достигни до истината отвъд разума. Любовта е мостът.”
Стивън Левайн
“Да действаш в момент на страст е все едно да се впуснеш в море по време на буря.”
А. Бошан
“Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”
Оскар Уайлд
“Един ден, докато плачех, една моя сълза падна в океана. Денят, когато я намериш ще е денят, когато ще спра да те обичам.”
неизвестен автор
“Единствената любов, която остава от така наречената “сексуална любов”, е любовта, която е преживяла всичко: разочарования, падения, предателства, която е приела тъжния факт, че накрая не остава никакво друго желание, освен желанието да имаш някого до себе си.”
Греъм Грийн
“За всички жени ласкателството е най-меката възглавница, която можем да им предложим.”
Виконт дьо Валмон из “Опасни връзки”, Лакло
“Жена, която проявява воля, не обича толкова силно, колкото уверява.”
Виконт дьо Валмон “Опасни връзки”, Лакло
“Личността на любимия винаги си остава непозната за нас, най-вече защото ние самите влагаме много от себе си в нея.”
Неизвестен автор
“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и отвреме навреме да се притопля.”
Неизвестен автор
“От любовта ли оглупяваме или любовта е за глупците?”
Неизвестен автор
“Повечето хора обичат с експлозивна смес от нарцисизъм и неукротени емоции. Затова и много бракове се разпадат.”
Неизвестен автор
“Често очакваме да “получим нещо от любовта”, но не се замисляме, че в любовта се дава. Затова много хора не са способни да обичат и да се отдават.”
Неизвестен автор
“Любовта няма да те направи силен. Трябва да си силен преди да започнеш да обичаш.”
Неизвестен автор
“Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява.”
Мартин Лутър Кинг – Младши
“Обичам те не само заради това какъв си ти, а заради това каква съм аз, когато съм с теб.”
неизвестен автор
“От любовта до приятелството има само една стъпка – и то назад.”
Ал. Балабанов
“По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.”
Свети Августин
“Първата въздишка на любовта е последната на мъдростта.”
Лихтенберг
“Постоянен в любовта и постоянно влюбен са две различни неща.”
Волтер
“Проблемът на брака е, че приключва всяка вечер след като сте правили любов и трябва отново да го съживявате всяка сутрин преди закуска.”
Габриел Гарсия Маркес
“Какво е любовта – зъбобол на сърцето.” – Хайне
“И най-умният мъж става глупак, когато обича; и най-празната девойка, когато залюби, става умна.” – М. Сафир
“Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата.” – Лопе де Вега
“Впрягът от десет вола не може да тегли с такава сила, както слабият женски косъм.” – Х. Лонгфелоу
“Който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че е наистина влюбен.” – П. Калдерон
“Любов без уважение не отива далече и не се издига високо. Тя е ангел само с едно крило.” – А. Дюма-син
“Любовта е огън, мъката – дим. Няма огън без дим.” – Ж. Гюйо
“Любовта е подобна на добрата репутация: веднъж загубена, тя не се връща никога.” – А. Бен
“Любовта към жената е сладка тирания, защото обичащият търпи мъките й доброволно.” – Х. Бон
“Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват.” – Байрон
“Любовта е единствената страст, която не признава нито минало, нито бъдеще.” – Балзак
 “Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия теб или по-точно, да си обичан въпреки теб.”
Виктор Юго
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...