7.06.2011 г.

Здравей


















Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова



1 коментар:

  1. прекрасно написано... а тази лудост е много естествено нещо ...ставаш лек, летиш и се устремяваш към любимия си... какъв импулс и криле дава любовта... та даже и на устните ни слага думите - благодаря Галиана

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...