24.03.2011 г.

само ти

Копнея да те целувам
и нежно прегръщам,
понякога се сбогувам,
но после се завръщам.

Страстно те желая
макар да отричам.
За теб аз мечтая
и само теб обичам.

Вземи - разтърси ме
хвърли ме, плесни ме.

Любов ти ми вкарай
на пълни обороти,
а после гушни ме
като малко, сладко коте.




Г.Тодорова

23.03.2011 г.

Честита пролет




















Честита пролет наши приятели и читатели на блога...
Нека усмивки да озаряват лицата ви,
обич и топлина да изпълват сърцата ви,
и най-вече любов да има в душата ви...

























Пролетта е сезон , през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва...
Птичките започнаха да чуруликат, да носят вестта за щастието и настъпващата пролет.
Растенията се пробуждат от зимен сън.
Душата на човека се отваря за нов живот. Природата се завръща към активен живот,
цветовете на дърветата съвсем скоро ще разцъфнат,
полянките вече са изпъстрени с кокичета и минзухари,
а във въздуха се носи уханието на свежест и топлина.
След продължителната и студена зима,
пролетта вече влезе през вратата. Нека този сезон ви подари много положителни емоции Приятни мигове и слънчево настроение.
И всеки от вас, всеки ден да намира поне по още една нова причина да обича.





22.03.2011 г.

Писмо за Теб

Родихме се, за да открием света, себе си и другия. Открихме още любов и омраза, романтика и препирни, истина и фалш, искреност и прикриване. Преминахме през изпитания… Прекосихме заедно немалко разтояние през бурния океан на живота. Нека докажем, че любовта е по-силна... По-мъдра... Че е като виното - с годините нарастват дълбочината, аромата, качествата и стойността и. Да бъдем завинаги млади, завинаги влюбени! Обичам те както първия път когато те срещнах, когато ме изгори огънят на твоите очи!… И твоето сияние ме озари... Да понякога не мога да понасям бодлите ти :))) Hо въпреки това ти си оставаш моето малко, сладко, любимо, специално,бодливо, неустоимо, желано и най-вече обичано цвете.



Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

3.03.2011 г.

Резонанс


Аз и Ти- Ние
Във Теб и в Мен- в Нас

Аз във Теб –
и Ти в Мен – Едно

Докосвам Теб
И ти докосваш Мен – Разливане

Познавам Те,
Позна Ме – Познато

Желая Те,
Желаеш Ме – За Живот

Дарявам Те,
Даряваш Ме – Отворени

Аз Изгубвам се- в Теб,
Ти изгуби се - в Мен – Изгубени

Гледам през Теб- и виждам се пак,
Гледаш през Мен- Себе си – Преоткрити

Ние Сме Заедно-
Аз и Ти е станало Нищо – Обединени

Ние Сме Всичко- От Нищото

Довери ми се- ето Ме...
Доверявам ти се – в Съюз

Имам Те,
Имаш Ме – Изпълване

Прегръщам Те,
Прегърни Ме – Обич

Пулсираш в Мен,
Пулсирам в Теб – Резонанс

Любовта е Резонанс
Ние - Отношение

Уморих се


Уморих се да прося внимание,
от близък да бъда обичан... между другото,
Уморих се от празните приказки , пустите погледи...
От разпилени, лишени от чувство дела.

Накъдето ми видят очите- все празнота,
Накъдето се взира душата ми – пак пустота.
Уморих се да пълня мечтите на другите,
И сам да оставям без капка мечта...

Къде са сърцата ви- питам аз най- напред,
А отговор няма – кухи са те май – отвред.

Уморих се да бъда обичан от Личности,
А копнея да бъда любен ей тъй просто – от Душите им...

Уморих се от минало, от бъдеще, очакване ....
Мига си изгубя ли – живота ми- няма го...
Само илюзия, че жив съм... прокрадва се...

Човек изгубим ли . . . себе си пак откриваме, изгубени...
Душа изгубим ли – себе си отново затриваме

За човека до нас да тъжиме – безмислено е...
Ако той безотговорен е към душата си...

Личността ни обича за себе си...
Душата ни- себе си във другите...
Затова – не ме обичайте,
когато сте сте чужди с душите Си.
Уморих се от това...

Уморих се от хорската обич,
Заслепена от личната страст...

Затова ще отворя вратата си
- моята точка в сърцето ми...,
Откъдето безкрайно и винаги
Бликала е Онази извечната,
Онази - далечната,
неописуемо безкрайната,
Животворящата ...
и във мене посятата, Пълноводната
- Светлина и Любов...

За да ви удавя в пълноводието си,
И изпълня кухината в сърцето ви...

О това умора няма – защото мен вече ме няма,
Удавен съм в собствения си извор...
Аз съм самия извор, а пълнводието
ме е направило Жив...
Затова с любов ще ви удавя...
Извора ви ще препълня- в Живот да преливате....

Веселчун