20.10.2010 г.

Приказна гора











Приказна гора

 

Там далече от града вървя из вълшебната гора.

Където пъстрите листа като пеперуди

 пърхат озарени нежно от луната,

но някак пусто е в душата.

Дори и там всред тази красота ,

сред приказните феи които разлистват есента,

сърцето ми за теб копнее,

душата ми в прегръдка иска с тебе да се слее.

Дори сред тази чудна песен която носи се

от вятъра в листата и мили птици и щурчици.

Душата ми чрез тебе стиховете ти пее,

сърцето ми чрез тебе диша и танцува.

Духът изпълни те със тази лунна светлина

с която със страст изпълваш ме до заранта.

А на сутринта озаряваш с любовта

 в мен духа за изява на нашата душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар