20.10.2010 г.

Цветовете на пролетта











Цветовете на пролетта

 

След несгодите в любовта , ти се появи

като балсам за моята душа.

Със прегръдка изчисти фалша и лъжата

 и ме изпълни с любовта и свободата.

Запали в мен светилника на чудесата

 с които вдъхнови във мен душата.

Сърцето ми разцъфна със забравените цветове

 на пролетта и засия със светлините

 на радостта с която обърнахме се

 към вселенските сърца заедно

да творим истина и красота.

Приказна гора











Приказна гора

 

Там далече от града вървя из вълшебната гора.

Където пъстрите листа като пеперуди

 пърхат озарени нежно от луната,

но някак пусто е в душата.

Дори и там всред тази красота ,

сред приказните феи които разлистват есента,

сърцето ми за теб копнее,

душата ми в прегръдка иска с тебе да се слее.

Дори сред тази чудна песен която носи се

от вятъра в листата и мили птици и щурчици.

Душата ми чрез тебе стиховете ти пее,

сърцето ми чрез тебе диша и танцува.

Духът изпълни те със тази лунна светлина

с която със страст изпълваш ме до заранта.

А на сутринта озаряваш с любовта

 в мен духа за изява на нашата душа.

18.10.2010 г.

Опиянение











Опиянение


О, таз любов сърцата ни изгаря,

ден и нощ разпалва ни душата.

Опиянение и страст изпълващи в екстаз.

Като вечен огън изпепелява ни телата.

Лек има да се слеем,

път към рая ще намерим,

 в свобода , любов ще живеем.

ДАР


                        









ДАР

 

Благословение изля се върху нас ,

 за наша радост срещнахме се и изпитахме

щастието да видим сродната душа.

И макар далеч един от друг и всеки в своя свят,

 душите ни се сляха като слънце със луна и

изпитахме екстаза на истинската пълнота.

О, Небесни сили , благодарим , благодарим

за този дар,тьй изпъстрихте духа с чувствата на

 пролетта да се носим на крилете на радостта.

В дълбочина на нашите сърца изгря

слънцето за вечни времена, което приюти ни

 в прегръдката на любовта.

15.10.2010 г.

Едно сърце,една душа разляти в Духа

Едно сърце,една душа разляти в Духа

И всяка вечер се моля на звездите, да те върнат те при мен,
а те с искри ми пращат сънища вълшебни,
поне в съня си чуден да съм с теб.
Деня за мен и теб изтрих,в нощта живеех с теб във стих.
Съня ни чуден стана истина в реалността,ноща преобразихме в светъл ден, изявихме любовта дори и в безкрайността.
Бъди ми слънце когато в студените нощи съм сама.
Бъди ми облак когато жаждата в мене призовава в теб дъжда.
Бъди ми нежен полъх с които галиш моята душа,като вихрушка ме откъсни от суетата на света.
Бъди в мене както аз съм в тебе, нека днес духа си слеем
да бъдем заедно в живота дори и след смъртта.
Тьй както Бог днес ни призова ,
да бъдем като едно сърце,една душа.
Телата ни в едно да слеем на веки във вечността.
Душите ни се сляха в една, като звездно-слънчева дъга,
изгряла с цялата си пълнота, светеща в безкрайността.
Сърцата ни забиха в ритъма на песента с която вселената
ни призова да носим радост на света.
Тьй с щастие изпълни ни духа, да дарим
истината , свободата с която сме откърмени от
силите на светлината.
Нов ред поставихме в света на правдата и добродетелта.
Любовта разляхме си  от все сърсе и все душа , неспирно искряща  светлина oгряваща замисъла на света.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...